Слепите снежинки изпиват своите хегемони,
останали без щитове от време,
прощават те се с всички хамелеони
под розови павета все така погребани.

Безумно изкачване на тегавото дъно
оглавява пагубния свят,
докато Световните войни не секват,
защото няма пак нищо за обяд.

Фаталната близост не смогва да знае,
на залез магнетичен тя плътно ухае,
но скриват се извлечените думи,
оставащи в 'триъгълника' на самата другост.

И отново пак пред дверите на Рая
умират тъмни облачни сълзи,
изтласкани и заличени от безкрая,
живеят те в поредни празни дни...