„Той искаше само...
Да види българско свободно...”

В самия център на селото.
Музей...паметник мрамен
на времето страшно.
Там събирали се хората,
колко ли пъти и той
/Левски/ отсядал е там.

Един скок фатален,
един плет обикновен,
един миг случаен...
Променят времето,
променят съдбата
на цял един народ поробен.

Бряст вековен,
свидетел ням,
още помни разигралото се там.
Веч останал без сили,
брястът и той горестни сълзи рони,
за най – българския герой славен.