Подариха ми пръстен с компас,
интересен на вид и го нося,
да съм знаела де тръгвам аз,
не съдбата да ме подносва.

Хич не гледам стрелките по път,
щото имам си свои посоки,
свои цели и график в деня,
свои планове издълбоки.

Той ефектно на пръста стои,
но компасът ми е в живота.
Явно някой си има мечти,
явно някой ме пее по ноти.

Но не влизам във чужди мечти
и във планове чужди не влизам.
Мойта светла душа все лети.
Е, компасът чудесно работи!

19 февруари 2026г., София
Росица Копукова