Тайник на коня в седлото,
заедно с архива пришито,
тъй оцеляло тефтерчето.

Лично от него, от Левский изписано,
до нас то стигнало,
стигнало, в светиня се превърнало.

С мастило, с молив чер ил червен,
акуратно вписвал ден след ден,
взел - дал, всеки грош народен.

Грош по грош, лира по лира,
наполеони, миджидии...
Колко за обяд, за кафета,
за ечемик, за сено и слама,
за книги, за маслини,
шаяк за панталони,
американ за гащи,
колко лири за леворвер...
НАРОДЕ ????

И лекове за болки,
болки човешки
и правила строги,
за делата тайни
и поетични строфи
за преживявания душевни.

Седем точки указват,
какви хора да се избират,
как народната работа да вършат.

"Току що се яви зората,
прекрасен майски ден...
към кого аз да тръгна,
по влечението си сърдечно..."

"Чуй, мамо, как зове
тръбата за кръвав бой...
всевишия нека ни закриля,
както винаги го прави той."

"Да ходим, да се скитаме,
немили, клети, недраги...
Сбогом, мила, кой знай
дали ще ма видиш жив..."

"Каквото съм правил,
в полза народу е" -
изповедта на апостола последна.
Всяко българско сърце
тайник за него, за Левски,
отредило е.