Дъждът дарява свежестта си щедро,
целува с капчиците всяко стръкче.
Лъчът прегръща ласкаво и нежно
игличките на боровото връхче.

Рисува вятърът грапавина на мида
безмълвно по водата с четка,
овации не чака, а по склона слиза,
изгарящ да извае нова гледка.

Мелодия красива до безбрежност,
неизследима сила крие щедростта.
Пейзаж с нюансите на снежност,
отплата никога не чака любовта.

Същността ѝ всеотдайно да дарява,
разкрит е обликът ѝ в любовта на Бог.
Когато болният на здравия ръка подава,
свидетел си на бликащ нов живот.

С нищожни средства, но сърце широко
той своя залък на врага си ще даде.
Тогава полет птичи вдига те високо
и злото спира от доброто да краде.

Живее Светлината, разлива се на пръски
неспирно носят песента на любовта.
Преди да дойде неразумност дръзка,
те моля виж произхода на щедростта.