Тежък сняг. От мъка натежал.
Влажен. И сълзите неизплакал.
Бял, обаче е воднисто бял,
късно е дошъл и много чакал.

А отгоре слънце го пече
в тази пообъркана природа.
Не е като пухено мече,
друг вид сняг, особена порода.

Напоил дървета и треви,
днес капчука бавно го оттича.
Странна зима. Утре ще вали.
Дъжд ли, сняг ли, на какво прилича?

Катеричка бързо заигра
в Симеоново сама край бора.
Само истинска остава тя,
махна ми и скри се зад стобора.

Милата. Обича този свят,
като мене силно го обича.
Но донесе малко благодат
и по свои пътища затича!


23 февруари 2026г., Симеоново- София
Росица КОПУКОВА