Изгубените мои думи
затворени в кафезите на стих
не се завръщат даже и в съня ми
от спомена, на който ги сглобих...

Отишли са в измислена реалност,
където няма пътища назад,
и даже синонимите на вярност
със сигурност брутално не важат.

А там очакват ги очите гладни
четящи буквите, но не и същността -
И този стих в очите ваши ще попадне,
но толкова... безсилен пред плътта,
която пак духовното надвива,
която винаги била е по-напред!...

Заспивам пак и Муза ме завива
с безсилна свещ в ръка... сред свят от лед...

05.02.2026.