Недей ме гледа, че съм винаги с усмивка,
и аз понякога тъжа.
Виждаш ме усмихната и мислиш си:"щастливка",
но това привидно щастие е най-голямата лъжа.

И на мен тежи ми на душата,
и аз понякога роня сълзи.
И аз познавам самотата,
неизменна спътница е тя във моите дни.

И мен предавали са ме другари,
оставяли са ме във труден час.
Знам какво е в тебе болката да пари,
но свикнах да не се оплаквам аз.

Защото никой болката ти няма да вземе,
тя си е за теб-подарък от съдбата..
Всеки на плещите носи своето бреме,
и греховете плаща на душата.

И ставам сутрин със усмивка,
а сълзите оставям за нощта.
И всеки мисли си-щастливка,
но както всичко друго в живота-и щастието има си цена…
Й. В.