Нощта настъпва бавно,
и всеки е притихнал в собствен свят.
Като пожар в душата се разгаря плавно
един забравен, спомен непознат...

Непознати устни те целуват,
галят те непознати ръце.
И страсти непознати в тебе бушуват,
в непознат ритъм бие твоето сърце.

Дали е сън или мечта е?
Виждаш го, но той е блян.
Не е мираж – съдба е!
Макар и не за теб, но за някого е там.

Утрото настъпва и споменът избледнява.
Нов ден – нови грижи и дела.
И есента безмилостно наближава,
с дъждовни капки и паднали листа.

Стоиш на брега и гледаш морето.
Усещаш, че идва хлад.
Дали от това се свива сърцето?
Да чакаш лятото, нощта и един спомен.... за непознат.....