Мъркаш във прегръдките ми котешки
скрила ноктите и зъбки остри.
С устни ме целуваш (всичко можещи...)
обещавайки ми много страсти нощни...

Погледът ти е от мед и шоколад
сякаш, че със него не убиваш...
В него няма онзи хищен глад -
Умееш със усмивка да го скриваш...

Думи ми шептиш с гласче-звънче,
а къде е тонът на маршал?...
По-зловещ е той от острие,
но сега заместен е от Мял...

Коте мое, знам че си пантера,
но умея (сам не зная как...)
сладко писе* в тебе да намеря
любя ли те пак, и пак, и пак...

И до мене щом се излежаваш
мъркайки доволно от насита,
котето си нежно щом ми даваш
съм мишок щастлив... с Любов в очите...

17.02.2026.
___
Писе - умалително на писана :0))
_____