В утрин ранна, стягаш багажа,
как да хапваш
в състояние полусънно,
само кафе ти стига.
Пътя те поема , към нови
историографии те води.
Бъра, бъра обяснения...
глада си с фотокадри засищаш,
умора не чувстваш.

Когато за миг поспреш
и към себе си погледнеш...
уау, слънцето е вече залязло.
Всичко чуто, видяно,
е в съзнанието влязло,
на фоточип се записало.

Куфара пред непознат
хотел с охота сваляш.
Нови чаршафи,
нов интериор,
нови вълнения...
Какво пък, нали е
само за една нощ.
Утре нов изгрев,
пътеводител нов.