Минаваме като влакове през гара,
по различно време, по различен път.
Срещаме се рядко, за една цигара,
изпушена набързо, скрити в някой кът.

Така минава живота, ден след ден.
Време нямаме за кафе с цигарата.
Аз заминавам, ти спираш след мен,
срещаме се набързо само на гарата.

Отиваме в различни посоки
аз на север ти на юг.
Аз се спускам, ти изкачваш върхове високи,
и влаковете ни отдалечават се един от друг...

Дали ще дойде ден , в който аз и ти,
ще спрем да гоним разписания
Дали ще дойде ден, в който само аз и ти
ще бъдем важни, без напразни обещания?!..

Й.В..