СПИРКА НЯМАМ

И да ви кажа, доста попътувах
и много от България видях,
но нова дестинация изплува
и да отида пак се размечтах.

България - любима и красива,
аз винаги за път ще избера,
из нея аз се чувствам много жива,
не някъде далеч във пустошта.

И все така стоя си замечтана,
и все така душата ми звучи,
в коя посока хубава да хвана,
къде да пълня своите очи.

Уж, а да се поспра, ама не спирам,
уж, а да си почина, ама не.
Сама от психология разбирам
къде на мене най ми е добре!

Ако е мек и нежен февруари,
едва ли в къщи дълго ще стоя.
И зимата с желания ме жари
по моята обичана земя.

По пътя на безсмъртните герои,
за да докосна хора и съдби.
По магистрали нови, по завои,
по планини или по равнини.

И после всичко с обич да разкажа.
И за България да пиша стих.
Да бъде и да си остане наша!
На никой враг до днеска не простих!


19 януари 2025г., София
Росица КОПУКОВА