(На всички, що коментират, спорят какво е 3-ти март за България)

Не спорете за съдбовния ден,
сбрал надежди, мечти и падения,
той побира пет века страдания,
мрак, бесилки и горди стремления,
и хайдушките пазви в Балкана –
воеводите с лютите рани
и чедата, повели кервана
в саможертва от Бога избрани
и бесилката, гордо оплакана,
на народа горчивия залък
и целувката чиста и клетвена
на Козлодуйския бряг
на момчетата с лъвския знак.
3-ти март, осветен от вестта
за Големия брат, що от север приижда
на война с поробителя.
Редутите славни край Тетевен,
долината, обагрена с кръв,
полка Балкански на планинското било,
в страж, премръзнал от бялата смърт,
легендарната битка под очите на Бога,
и Самарското знаме развято
там на Шипка – заветния връх…
Боевете на юг от Балкана
през пожарища… поход напред!
В смут са Великите западни сили,
от славянските братя – привет!

Нека помним кой бе брат и враг на България, и кой днес ни прегръща, помрачава Голготите, кой на коктейлите отлива от чашите с протоколните думи за Бъдно, посоките?
Ние, потомците, по неписан Божи закон, на всички, що се жертваха и възкресиха България, от душа и сърце на 3-ти март да им сторим
Заслужен поклон!

Донка Ботева