Да задминеш много върхове
със перо вълнуващо и смело ,
само най- безкрайното небе
ще възвеличава твойто чело.

Слънце ще те грее, а мъгла
ще се мъчи да не те провиждат,
не чакай от човеци светлина,
Бог над теб, под него ти завиждат.

Отмине век и време се смени,
над върховете името ти свети,
ще те признаят, но сега бъди
знаме на добрите ни поети.

Опрости бездарната вина,
всички ще потънат във забрава.
Който свети с Божа светлина,
той единствено сред нас остава.


6 март 2026г., София
Росица Копукова