Тъмна вечер, стъпки тихи
нарушават нощния покой.
И силуети, в мъгла обвити
скриват се зад близкия завой.

И някак пусто е навсякъде,
късна есен се топи.
Лятото отишло е нанякъде,
а тук останали са сивите мъгли.

Бледи отблясъци лунни,
в небето се виждат едва.
Като приказни струни,
отразяват мелодията на дъжда.

В този час, така потаен,
светът заспал е в пустота.
В този мрак, така безкраен,
магична се ражда нощта.
Й. В.