За тебе съм забавното момиче,
което сигурно не може да обича.
Дали съм просто за разтуха,
или понякога съм ти утеха?

Пристан и подслон да сбъдна,
за малко да съм, после да си тръгна.
Да не те целувам пред чуждите очи,
твоите да мога да напълня със сълзи.

Да се обърнеш - все едно не е било,
след себе си оставяш празното легло.
А сетне, вятърът да носи моя аромат
и да остана като сянка в твоя свят.