Здравейте деца, малки и големи и вие-Родители и най-вече Бабите. Тези добри,
любящи и палави, като деца, баби, обичащи внуците и правнуците си от Земята до Небето и обратно...
Открехвам ви книгата на страницата на моята приказка, която отнякъде си долетя в моята глава... А аз с внимание и трепет слушам думичките, които като лястовички прелитат и ви разказвам какво ми нашепват...
Живеела отдавна в прастари времена една чудно красива девойка, но бедна била тя... И живеела тя в малка горска къщичка на поляна в гората. А поляната била цъфнала като Дъгата с пъстроцветни билки и цветя. Щом се събудела, тя посрещала изгрева на Слънцето и пеела с птиците, чуруликащи на дърветата. И се радвала и поздравявала денят и Слънцето, огряващо, нея самата, земята, цветята, дърветата и цялата Природа. В къщичката тя живеела с баба си, която е отгледала след смъртта на родителите И. Нейната баба Олея И разказвала чудно-вълшебни приказки и я научила на много полезни неща. И най-вече на доброта и помощ, не само на хората, но и на животните, когато са в беда. Всички я обичали и на доброто И, отвръщали с добро. Тя научила от животните много полезни неща. От маймуните научила къде има скрита вода в една пещера и при суша и безводие къде да утоляваш жаждата си. От катеричките се научила на трудолюбие и събирала всякакви плодове и ги съхранявала за зимата, когато сняг навали... И няма ни една зелена тревичка, нито ябълки под дървото или орехчета под големия орех. Тя можела да бродира, плетки да плете, с вретено да преде и с хурката си тънка нишка тя изпридала за чудните си плетки. Научила се и на стан да тъче и такива шарки нашарила на чергите си, за чудо и приказ. И тази чудно-красива девойка се казвала Мелейна. С баба И си имали в дворчето и различни животинки: които обичали и с радост Мелейна се грижела за тях и ги хранела, а козичките ги водела на паша. Имали си те кокошки, патици, козички и овце с по едно, две агънца шаренки, които радостно си играели в двора с малките козлета от сутрин до мрак. И куче си имали, смело и с добро сърце, което ги пазело в деня и в нощта. И всяка сутрин, след като свършела къщната работа, тя повеждала козичките на паша на поляните в гората. Тя си носела кошничка с прежда и игли и там на поляната си плетяла и песни си пяла, а птиците И пригласяли със своите си музикални трели. И всички са запели, а цветята на поляната затанцували и се покланяли грациозно и всички се радвали. Ех, че веселба голяма се завихрила там на поляната... В това царство имало цар и царица и живеели в замък голям и красив. Те имали син Принц чаровен, смел и романтичен и се казвал Слънцесияен. Царят и царицата правели много балове, за да си хареса девойка и да се ожени. Но той не харесвал баловете, на които натруфени девойки го преследвали и го ласкаели, за да им предложи брак. Оф, казал си той, повече няма да ходя на баловете, това е изгубено време за мен. Яхвам си коня Вихрогон и тръгваме с него на пътешествие из царството ми... Сам ще си търся девойка, мила и добра, красива и сърдечна, умна и работна тази, която сърцето и душата ми избере. Тя ще е. Речено-сторено... Напълнил той дисагите със суха храна, бъклица с вода и питка вкусна и ето вече са на път... Конят радостно препускал, а принца си пеел песничка за пътешествието си: - Хей, Слънце грей и ни радвай ти и едно и две и три и по пътя ний летим по градове и села, а ти Слънце, девойка чудна ми покажи. Със слънчев лъч я ти огрей, венче от цветя, ти Вятърко довей, усмивката И да ме плени, а Природата от възхита и почуда да занемей. И като вълшебна приказка да е нашата среща, там някъде в гората на поляната сред цветята...
И както конят с принца си вървял, на една поляна той се появил и чудна девойка там съзрял. Как си козичките пасяла, плетка с радостна усмивка си плетяла и песен омайна си пяла. Той бил като омагьосан от картината, открила се пред неговия взор и я поздравил с думите: - Добър ден, красива девойко и как се казваш ти? -Мелейна съм аз, а ти кой си и как се казваш?
- Аз съм Приц Слънцесияен, девойко, тъй прекрасна. А далеч ли живееш ти?
- Може ли да говоря с родителите ти?
- О, те са починали, отгледа ме моята баба, с която много се обичаме. И живеем наблизо на една поляна с цъфнали цветя, там е нашата къщичка, имаме си и изворче със студена и вкусна вода... Наблизо тече и реката, пълна с живот с красиви камъчета, рибки и тя е такъв благодат. И ние двете с баба ми Олея, все едно живеем в Рай, нашият Рай на Земята. Отишли те в къщичката при бабата, тя нагостила Принца, поговорила с него и разбрала, че той е с добро сърце и така тя се съгласила, когато той поискал да се ожени за Мелейна. Оженили се двамата Слънцесияен и Мелейна и чудна сватба направили. Много хора имало от цялото царство и бабата била там... Е и аз се самопоканих на сватбата им, радвах им се и ги благослових да са мнооого щастливи! И те живеели и управлявали царството справедливо, имали си три деца и се радвали на обичта на всички. И накрая ви казвам следното: - И бъдете и вие добри и послушни и сега ви давам една глава лук и приказката е до тук...