На полянка
теменуга цъфнала саминка.
Нямала си дружка,
тъгувала горкана,
на кого аромата, си да дава.

Влюбени двама,
на полянката приседнали,
тъгата на теменугата
разбрали,
от любовта си на нея дали.

Скочила тя сама,
в ръцете
на влюбената жена.

Целунали я двамата,
закичила се тя,
в косите на дамата.

С влюбените е тя сега,
ни следа от тъга.
Преродила се тя
в теменугата на ЛЮБОВТА.