Между полусънието и реалността,
терзания заровени поглеждат плахо.
Мъгла почти прикрива пошлостта,
издига се над мътните води на блато.
Светът трепери все по-ужасѐн,
погълнат от безумства и безчинства.
Човешкият живот картинно унизен,
не разпознава, на Кого дължи предимство.
Более, стене, гърчи си в бунтовен мрак,
евтаназира доброволно съвестта си,
подгъва колене пред най-големия си враг
и злото неуморно образува метастази.