Беше 26 юли, цялото планинско село Свети Константин се беше събрало на събора вечерта. Той се провеждаше през последните събота и неделя на месец юли. Беше денят, в който се запалваше огънят. Навсякъде имаше фойерверки, а около пламъците се виеше хоро. Всичко бе прекрасно и цареше веселие.
Докато другите се забавляваха, две момчета – Крум и Ясен, се отделиха от празнуващата тълпа и тръгнаха по-навътре в селото към вилите, които бяха изоставени отдавна. Стъпваха бавно и изведнъж тишината на гората бе нарушена от писък. Детски писък.
- Чу ли това? – рече Крум на своя най-добър приятел Ясен.
- Да, чух го доста добре – тихо отвърна той.
Двамата хукнаха към мястото, откъдето дойде писъкът. Първоначално не забелязаха нищо, но изведнъж съзряха детска шапка със следи от кръв.
- Круме, хич, ама хич не ми се ходи натам! – каза изплашено Ясен.
- И на мен, обаче трябва да разберем какво е станало! – отвърна решително Крум.
Двете момчета приближиха бавно, като държаха в ръцете си дебели пръчки. Стъпваха внимателно и се оглеждаха в продължение на няколкостотин метра. От време на време тишината се разкъсваше от крясъци на птици. Изведнъж Ясен се спъна в нещо и едва не падна на земята. Помисли си, че пред него има клон, но погледна надолу и очите му останаха широко отворени. В тъмнината съзря тяло на момиче, а наоколо се виждаха огромни следи, приличащи на птичи крак. В миг Крум и Ясен побягнаха ужасени обратно към огъня, по-бързо, отколкото мислеха, че могат.
Дори не усетиха кога стигнаха там и панически започнаха да търсят родителите си. Крум забеляза майка си и хукна към нея.
- Мамо, там има труп! – извика той, докато сочеше към дърветата навътре в селото.
- Какво говориш, спри да си фантазираш!
- Наистина там има момиче!
- Иди си купи захарен памук и престани! – с досада каза майка му.
В този момент към се присъедини и Ясен. След като и той разказа същото, майката на Крум осъзна, че децата не си измислят.
Още същата нощ на мястото пристигнаха полицаи. Трупът се оказа на Мария Хлебарова – 5-годишно момиче, отишло на вилата си за събора. Била се отделила от родителите си и навлязла по-навътре в гората.
На следващата сутрин съобщиха за случая по новините.
„Убийството се е случило вечерта на 26 срещу 27 юли. Името на момичето е Мария Хлебарова. Основната версия, по която се работи, е, че е била нападната от бясно куче. Това е цялата информация, която можем да предоставим по случая“
Но Крум и Ясен знаеха, че не е било „бясно куче“
- ¬Тези полицаи не знаят какво говорят! – рече Ясен.
- Съгласен, „бясно куче“ било! Трънки! Било е няк‘ва птица! Нали намерихме следи! – отвърна Крум.
- Е да де, ама к‘ва е тая птица дето разкъсва деца? Няма такава просто! – каза му Ясен.
- Ами всъщност има, или поне е имало – няк‘ви птици на хаоса, на ужаса май. Абе, нещо такова.
- Май се сещам, ама мисля, че са изчезнали преди доста години – отговори Ясен.
- Да, изчезнали са, ама може пък и да е оцеляла някоя. Сетих се! Сетих се как се казваха птиците! – рече въодушевено Крум.
- И как? – попита Ясен
- Птици на Терора!
На другия ден Крум реши да проведе собствено разследване. Не взе Ясен със себе си, защото той беше при баба си в Пещера.
Крум си спомни, че като малък беше открил едно огромно перо от птица близо до язовир Батак. Запъти се натам, но не мина по пътя, а през гората. Когато вървеше, зад него притича заек и го изплаши. Крум се стресна, подхлъзна се и падна върху един камък. Тогава загуби съзнание…
Когато се съвзе, слънцето вече бе залязло. Крум отвори очите си, включи фенерчето си и се огледа наоколо. Изведнъж погледът му се спря на две светещи в тъмното червени очи, които се отразяваха от светлината. Той побърза да се изправи и насочи фенерчето си към странното създание. Силуетът му беше много по-висок от самия Крум, чийто ръст бе метър и седемдесет.
Беше прав! Пред него наистина стоеше птица на Терора. По острия ѝ клюн личаха следи от кръв - кръвта на Мария! Краката ѝ стъпваха тежко на земята, но въпреки всичко птицата бе пъргава. Крум бавно отстъпи назад. Ала това не бе мечка и момчето осъзна, че този ход нямаше да помогне. Тогава хукна да бяга с всички сили, като чуваше стъпките на птицата зад себе си. Някак успя да стигне до плажа. Надяваше се да намери помощ. Но такава нямаше, наоколо бе пусто. Трябваше да реши какво да направи. Взе решение, което значеше почти сигурна смърт. Скочи във водите на язовира, като се надяваше птицата да не умее да плува. Това се оказа вярно предположение, птицата просто се завъртя и се върна в гората. Но за жалост и Крум не можеше да плува. Опитваше се да се задържи над водата и пляскаше с ръце. За щастие един дънер доплува отнякъде и той се хвана за него. Полека успя да излезе от водата и се озова на една поляна. Събра клони, направи си укритие и остана там до сутринта.
Крум не затвори очи цяла нощ. Осъзнаваше какво бе сполетяло Мария и си представяше ужаса ѝ.
Когато дойде изгревът, той хукна към пътя. Мислеше, че там птицата няма да се появи. Точно в този момент той забеляза зелената тойота на Ясен. Когато Ясен го видя, бързо каза на баща си да спре. Крум се качи в колата.
- Какво стана?! Изглеждаш ужасно! И най-вече какво правиш тук?!
Крум не отговори. Знаеше, че бащата на Ясен изобщо няма да повярва на нито дума. Когато стигнаха селото, Ясен попита отново:
- Какво е станало?
- Нямаш си на представа какво видях! – отсече остро Крум.
- Тогава ми кажи!
- Птица, огромна птица! Беше по-висока от щраус! И… Имаше кръв по клюна! Това нещо е убило Мария Хлебарова!
- Ъмммм… Окей, ама къде го видя? И кога?
- През нощта. По една пътека към язовира.
Ясен се правеше, че приема нещата нормално. Но всъщност не спа цяла нощ. Знаеше, че Крум не би се шегувал, пък и беше твърде реалистично, а Крум не бе особено добър актьор. Ясен търси информация за тази птица цяла нощ. Описанието на Крум съвпадаше на 100% с птиците на терора. Ясен набра телефонния номер на Крум:
- Ало, Круме. Т‘ва, дето казваш, че си видял, май верно е нек‘ва птица на терора или нещо такова. Абе т‘ва нещо може да убие лъв без да му мигне окото. Как мислиш ще го спрем?
- Абе брат, много информация за три през нощта. Ами не знам. Може да вземем пушката на чичо ти.
- Няма да ни я даде! Трябва да измислим план!
- Звучиш ми все едно ти си видял самата птица! А не си. Дай утре да го измислим на спокойствие. Лека нощ, да спиш в кош, сънувай дървеници за разкош! Айде чао!
На следващия ден Ясен и Крум измислиха план как да вземат пушката. Тя беше окачена на стената на вилата. Крум имаше една метална пушка със сачми. Решиха да я сложат на мястото на истинската пушка.
- Ясене, сигурен ли си че е добра идея?
- Разбира се… че не!
- Ама дали ще си видя отново пушката със сачми?
- Ами може би да, може би не.
Двамата излязоха от вилата и отидоха към „Дългата поляна“. Тогава Крум се замисли:
- Абе, Ясене, ти взе ли патроните?
- Кое? Ааааа, патроните!! Мале, патроните! Забравих ги!
- Айде сега обратно към вилата ти!
Момчетата се върнаха по целия път обратно и взеха една раница с патрони. После пак тръгнаха към „Дългата поляна“, но този път с АТВ-то на братовчеда на Крум. Сега трябваше да решат накъде да поемат.
Навлязоха навътре в гората, а Ясен изведнъж извика нещо, което Крум не разбра:
- КЕЛЕНКЕН!
Тогава съзря пред тях онова, което бе предизвикало вика на приятеля му.
„Келенкен“ бе името на най-едрата от птиците на хаоса и най-вероятно Ясен разбираше, че създанието, което изскочи от гората бе именно келенкен.
Двете момчета слязоха от АТВ-то, защото птицата бе по-пъргава от него.
Веднъж разбрала, че тук няма хора, които да я забележат, триметровата птица излезе от гората и се приближи до вцепенените от страх момчета. Крум осъзна, че няма значение дали е ден или нощ, птицата напада, когато няма други хора.
- Ясене, вади пушката!
Ясен извади пушката, зареди я с треперещи пръсти и насочи дулото ѝ право към лицето на птицата на терора. Натисна спусъка и тя гръмна… Обаче Ясен пропусна.
- Браво бе, от теб ще излезе супер снайперист, Ясене!
- Сега не е моментът да се шегуваш!
Птицата погледна Ясен право в очите. Той се вцепени. Имаше чувството, че тя вижда в душата му. Зареди пушката отново, ала звярът нададе рев и Ясен инстинктивно пристъпи назад. Птицата като че ли не искаше да ги убие, а да всее страх, като че ли виждаше оръжието и не искаше да бъде убита. Планът ѝ очевидно сработи. Момчетата силно се бяха изплашили, тя нададе отново рев и се върна в гората.
Сметнаха, че създанието си е тръгнало завинаги или поне им се искаше да вярват в това. Но на следващата сутрин Крум видя полицейска кола да минава по улицата. Втората жертва на птицата. Обаче това бе не кой да е, а самият главен разследващ, този, който бе казал, че извършителят е „бясно куче“.
- Ясене, птицата пак е убила човек.
- Имам чувството, че вчера искаше да ни сплаши, да ни предупреди да не се забъркваме в неприятности.
- Мисля, че просто не е била гладна. – шеговито каза Крум
В следващите няколко дни птицата не бе убила никой, освен… кучето на Ясен. Той звънна на Крум:
- Круме, отиваме да трепем тая твар. Айде, чакам те в 11:00 часа на „Дългата поляна“.
В уречения час Крум отиде на „Дългата поляна“. Ясен обаче бе взел стария ловджийски елек на чичо си, там беше натъпкал патрони, беше взел и един нож и държеше здраво в ръцете си пушката.
- Абе ти на война ли отиваш или какво?
- Може и така да се каже.
Качиха се в АТВ-то. Крум попита Ясен:
- Какво е станало с кучето ти?
- Сутринта, като излязох на поляната, видях една кървава диря, проследих я 5-6 метра и там в храстите бе кучето ми или по-скоро главата му.
- Споко, ще я гръмнем тая твар, не бой се.
- Да бе, не твоето куче е било разкъсано!
- Добре, че нямам такова!
Двамата не се запътиха натам, където беше последната им среща със звяра, а към пещерата Снежанка. Те отидоха там с причина. Крум си спомни, че бе чул от баба си легендата за млатоног – митичен звяр, който живее близо до пещерите. Притежава голям клюн и огромно туловище, точно като птицата на терора. Ако в легендата имаше нещо вярно, терорът щеше да е там.

Момчетата стигнаха до пещерата. Тя бе затворена - нещо, което по принцип не се случваше. Стори им се странно. Разбиха вратата с няколко камъка, които откриха наблизо и влязоха вътре. Наред с красивите сталактити и сталагмити, там имаше глинени съдове и кости на животни, защото пещерата някога е била обитавана от тракийското племе беси. До едно древно огнище забелязаха рисунка на гигантска птица без крила и с огромен клюн. Това бе птицата на терора!
Изведнъж вратата заскърца – нещо бе влязло в пещерата!
- Дано да е някой, който работи тук. Иначе….Не знам колко е уместно да стрелям в защитена пещера. Плюс това нищо не виждам. Светни с фенера!
Крум светна с фенера и в този миг птицата се разкри пред тях. Изглеждаше им дори по-голяма от преди, ала навярно това бе заради страха, който изпитваха.
Тя нададе мощен рев, който разтърси пещерата.
- Бягай! – изкрещя Крум.
Двете момчета се скриха в една дупка. Тя се оказа някакъв тунел и изглежда водеше нанякъде. Те го последваха и се озоваха сред скали някъде в планината. Слънцето галеше дърветата. По скалите също се забелязваха пещерни рисунки. На една от тях се виждаше птицата, проснала крак върху един човек. Двете момчета потърсиха заобиколен път и скоро се върнаха при АТВ-то.
Птицата обаче ги беше забелязала и се втурна след тях. Беше 15:23 ч. Нямаше никого навън заради жегата, а и тогава много хора спяха. Момчетата караха бързо, но когато стигнаха дългата поляна, създанието все още ги преследваше. Те успяха да си спечелят малко преднина и стигнаха до вилата на Крум.
В кухнята на масата майката на Крум бе оставила бележка, че с баща му отиват до Пещера и ще се върнат към 18:00ч.. Момчетата бяха сами. Нямаше кой да им помогне. Качиха се на втория етаж, където зад гардероба имаше тайна стая. Тя се бе получила от грешка при строежа, но им се стори добро скривалище. Тогава чуха как птицата влезе във вилата с трясък. Бяха като вцепенени. Създанието приближаваше и когато вече бе в спалнята при тях, момчетата изскочиха от тайната стая, затвориха птицата вътре и заключиха вратата. Избягаха от вилата и се качиха в АТВ-то. Побързаха да се отдалечат колкото се може повече.
- Ясене, абе много ти е лесно да заключваш трошаща всичко птица в моята вила! Защо не я затворихме в твоята?
- Амии… Щото… Щото ти имаш тайна стая, не аз!
- ОК, хубаво! Ама накъде отиваме сега?
- Мисля, че трябва да отидем някъде далеч. Много далеч! Където птицата няма да ни намери!
- Сетих се! Обаче ще трябва да оставим АТВ-то и да се качим на водно колело.
- Какво имаш предвид?
- Ами предлагам да отидем на острова в язовир Батак.
- Не става там.
- Защо?
- Защото пресушават язовира. До острова може и пеша да се стигне.
- Ами тогава къде предлагаш?
- Пещерският водопад. Може да я бутнем в скалите! Ще се набоде като печен лук на шишче!
- А откъде сме сигурни, че ще е там?
- Убеден съм, че ще ни последва.
Птицата се бе измъкнала от вилата и сега обикаляше в кръг около АТВ-то им. Ясен извади пушката и гръмна звяра право в закърнялото му крило. Той изрева от болка и изчезна в гората.

„На днешния ден, 04.08.2025г.,, понеделник, Полицейско управление-Пещера съобщава за потвърдени 5 смъртни случая само за една нощ. Основната теория е, че нападенията над: 32-годишен мъж, 43-годишна жена, 7-годишни близнаци и възрастен мъж на 76 години, са извършени от мечка стръвница. Охранителни камери в районите, където са извършени убийствата, няма. Молим жителите и летуващите да не напускат вилите си по тъмно, докато мечката не бъде отстреляна.“
Ясен набра телефонния номер на Крум, след като видя репортажа по телевизията.
- Ало, Круме, абе ти гледа ли новините?
- Не, защо?
- Потвърдени 5 смъртни случая… само за една нощ!
- Нека позная, мислят си, че е „бясно куче“ нали?
- Не, мислят, че е мечка стръвница.
- Ееееее, браво бе, сменили са си репертоара!
- Не е смешно!
- Знам, ама к‘во да направим? Замисли се, ние сме две 12-годишни деца и трябва да се изправим срещу 3-метрова птица с клюн като брадва, която е убивала саблезъби тигри, т‘ва ли очакваш? И то с една стара пушка? Верно ли?
- Ами ясно, ама не можем да я оставим да избива хора! Това е терор!
- Добре, в 11:30ч. те чакам на „Дългата поляна“. Взимай пушката, ама после ми я даваш, че какъвто си снайперист!
Двете момчета се срещнаха преди обяд на „Дългата поляна“. Тръгнаха с АТВ-то към пещерския водопад. Обаче объркаха пътя и тръгнаха в грешната посока.
- Абе, Ясене, случайно да знаеш в коя посока се движим?
- Не, компасът ми се счупи.
- Ами май не сме натам. Ти к‘во мислиш?
- Ами нямам идея, ама там има няк‘ва вила. Дай да отидем да погледнем.
- Хубаво!
Двете момчета паркираха АТВ-то на около десет метра от вилата. Пред вратата обаче видяха нещо, което ги вцепени – на един метален кол бе набучен череп. Птичи череп. Но не на каква да е птица, а на такава, каквато нападна момчетата.
- Какво е това?! Ясене, да се махаме! Веднага!
- Не мисля така, дечица! – зад гърба на момчетата се чу мъжки глас. - Кои сте вие и какво правите тук? И най-вече, защо сте с пушка?
- Искаме да застреляме тая птица, дето убива хора!
- Плюс това защо имаш череп на такава птица пред вратата си?
- Вие откъде знаете за птицата?
- Защото я видяхме и тя ни преследва. Но кажи защо черепът ѝ е пред вратата ти?
- Защото преди много години и аз имах среща с такава птица. Нападна ме, докато берях гъби. Едва се спасих и след време се справих с нея много трудно.
Старият ловджия се казваше бай Иван. Той бе прекарал по-голямата част от живота си тук, в планината. Имаше на ръката си татуировка на орел. Беше виждал злата птица неведнъж и знаеше колко е опасна. Той не искаше децата да разберат какво всъщност бе се случило в миналото.
- Дечица, на вас обаче не ви е работа да се закачате с птици убийци, нали знаете?
- Не ни беше работа допреди т‘ва същество да разкъса кучето ми!
- Птицата е твърде опасна!
- А, глупости! Ние я видяхме толкова много пъти, а нещо станало ли ни е? Не.
- Вие сте на по 12 години, а ще убивате птица, висока 3 метра?
- Да, точно това ще направим!
Двете момчета се качиха в АТВ-то на братовчеда на Крум и потеглиха към Пещерския водопад. Минаха по красива горска пътека. Обаче на пътя им се изпречи мечка. Огромна мечка, която ръмжеше гърлено.
- К‘во правим, брат? – попита ужасено Ясен.
- Ами не можем да стреляме, че ще ни осъдят, не можем да обърнем, щото няма място. Караме на задна!
- Луд ли си? Тука е стръмно, ще се пребием!
- Други идеи?
- Не.
- И аз така си помислих!
Момчетата караха назад възможно най-бързо, но по някое време на мечката ѝ омръзна и се върна в труднопроходимата гора. Ясен и Крум побързаха да стигнат до водопада, но заради мечката се бяха забавили и когато пристигнаха слънцето беше залязло. Водата се разбиваше в камъните, а пръските поливаха близките растения. Беше толкова шумно, че Крум и Ясен трябваше да викат, за да се чуват. По едно време се чу бухането на един бухал. Звучеше уплашено. Точно тогава адската птица излезе от укритието си и набеляза с поглед момчетата. Те побързаха да се изкачат отгоре на водопада. Птицата направи същото. Момчетата бяха притиснати от нея. Ако мръднеха още две крачки назад щяха да паднат и да се разбият в скалите. Пушката на чичото на Ясен нямаше да им помогне особено, освен ако не успееха да я уцелят право между очите. Ала и двамата бяха изплашени до смърт. Птицата бавно крачеше към тях, а те не отстъпваха, защото знаеха, че ще паднат в скалите. Въпреки страха, Крум насочи дулото на пушката към звяра, който този път не се страхуваше. Може би усещаше страха им. Точно тогава някаква пушка гръмна зад птицата. Това бе бай Иван. Искаше да стресне птицата и да я прогони. Тя обаче се обърна и му се нахвърли пред очите им. Крум стреля и уцели птицата точно в старата рана. Заболя я толкова, че тя избяга, а ревът ѝ от болка огласяше цялата гора.
- Какво правиш тук?
- Дойдох да ви помогна. Знаех, че ще отидете да се биете с птицата, въпреки предупреждението ми.
- Така и не ни каза как си успял да я победиш.
- Всъщност изобщо не съм я побеждавал…
- Но нали каза… Тогава откъде е черепът?!
- Излъгах ви. Не исках да разберете истината, но сега ще ви призная. Преди години в района имаше разкопки. Видях в палатката на един от археолозите череп и яйце. Учените бяха отишли някъде другаде и аз реших да взема находките. Мислех си, че ще ги продам за много пари. Обаче когато оставих яйцето на прозореца, след няколко дни то се пропука. От него излезе едно пиле. Сметнах, че е някакъв орел или лешояд. След няколко месеца обаче видях, че то е някакъв вид с огромен клюн и с мънички крила, които не стават за летене. Птицата растеше и ставаше все по-едра. Построих ѝ нещо като колиба. Тя обаче ставаше много силна. Една вечер чух шум от колибата. Когато излязох, видях, че вратата е разбита и че птицата я няма. След това отидох на ловна хайка, за да я отстрелям, защото знаех, че е способна да причини много щети. Невинни хора щяха да си платят заради моите грешки. Когато вървях през гората видях един турист. След само няколко мига гигантската птица му се нахвърли. Аз стрелях, но пропуснах. Птицата избяга в гората. Тогава видях, че насам идват други туристи в далечината. Побързах да скрия тялото в едно гъсто дере. Но не казах на полицията, защото знаех, че ще ме обявят за луд, който укрива тяло и за крадец на фосили.
- И ни излъга за това, като ни каза, че си берял гъби?
- Да, не исках никой да разбира, но реших да ви призная.
Не получи отговор от децата. Те изглеждаха шокирани.
Бай Иван се запъти към своята вила, но тогава болезнен стон наруши тишината. Птицата на терора се приближи отново към момчетата, но този път беше захапала в клюна си ръка. Ръката на бай Иван. Имаше същата татуировка на орел. Момчетата не знаеха какво да правят. Тази птица нямаше да се откаже лесно. Захвърли ръката на бай Иван на земята, затича се и скочи към Крум, който беше играл народна топка цяло лято. Точно когато птицата щеше да го сграбчи с дългите си остри нокти, той падна меко по гръб и избегна остриетата ѝ. Птицата падна от водопада и се разби в скалите. Крум и Ясен я видяха – пронизана на един остър камък. Терорът беше приключил. Успяха. За всеки случай гръмнаха създанието в главата няколко пъти, за да са сигурни, че няма да се измъкне.

Малко след случката на водопада, Крум и Ясен потеглиха обратно към вилите си.
- Ясене, знаеше ли, че АТВ-то има радио? – попита с вече спокоен глас Крум.
- Не, не знаех. Пусни, че тука ми е малко зловещо след цялата тая работа.
- Споко, тоя звяр няма вече да тормози никой тук.
- Абе замисли се – убихме изчезнал вид, виновни сме за изчезването на вид, оцелял 1 милион години без хората да знаят.
- На кой му пука? Нямаше да го убиваме, ако нямаше причина.
- Прав си, тая долна птица си го заслужаваше!

На следващия ден Ясен и Крум обядваха на терасата. Беше 13:45ч.
- Успяхме, Ясене! Успяхме!
- Да, успяхме!

Изведнъж чуха по радиото:

„ Днес сутринта е намерено тялото на 20-годишна жена на име Яна Тодорова. Съдебният лекар прави заключението, че смъртта е настъпила между 3 и 4 ч. през нощта днес. Убийството е извършено по различен начин от предните 7.“

Момчетата бяха убили птицата някъде към 23:30ч. миналата вечер...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…