Счупен си, знаеш - така е,
Към дъното отново гледаш,
за онази любов си мечтаеш,
но вечно от нея ще бягаш.

Пиян, нагоре поглеждаш,
безмълвна, чужда усмивка,
към бездна дълбока отвеждаш,
поредна непозната щастливка.

Да излезе от тебе напира,
мракът почернил душата,
път през сърцето намира,
не пита, не бърза, не чака.

Така, останал бездушен,
самотен и в себе си сгушен,
поредната нощ да изкараш,
утре до вкъщи ще я закараш.