Беше 10.08.2025г. Ясен и Крум тръпнеха в ужас какво ли още се крие дълбоко в родопската гора. Доскоро имаха намерение да върнат пушката на чичото на Ясен на мястото ѝ, но решиха да я задържат, заради смъртния случай от последната нощ.

- Абе, нали убихме оня звяр някъде към единайсет и нещо вечерта?

- Да, там някъде.

- Тогава как има смъртен случай 3-4 часа по-късно?

- Ами ник‘ва идея, може да има и втора птица. Може онази, която бай Иван е отгледал, да не е единствената от родата.

- А може да е и „бясно куче“, нали? – каза иронично Крум

- Ами ако искаш, да отидем да видим.

- Не знам, т‘ва е станало дълбоко в гората. Хич не ми се ходи.

- Абе, страхливец, борихме се с триметрова птица, а сега те е страх?

- Прав си, дай да отидем!

- Ок, след половин час тръгваме.



Двамата се качиха в АТВ-то и потеглиха навътре в гората, в посоката, където беше убита Яна Тодорова. Когато спряха насред черния път, по който бяха минали, забелязаха дебела кост от някакво едро животно – беше строшена на две като клечка за зъби. Тогава в близкия храсталак се прокраднаха огромни сенки. Момчетата не можеха да ги оприличат на нищо, но усещаха, че са в опасност. В този момент бавно започна да се спуска мъгла и скоро обгърна всичко като в сива пелена. Изведнъж един от тъмните силуети излезе напред от шубрака. Беше огромно набито куче с къса муцуна и размерите на мечка. Малко след водача си от гъстите храсти се появиха и другите създания, наподобяващи кучета.

Ясен грабна една пръчка и я хвърли напред, надявайки се зверовете да я подгонят. Ала едно от кучетата само извърна поглед към нея и изръмжа към лицето на Ясен. АТВ-то беше извън кръга, който кучетата бяха съставили. Крум трябваше да реши какво да направи. Нямаше как да застреля всички кучета, защото те бяха пет. Той направи ход, чиито шансове за успех бяха доста ниски - гръмна с пушката във въздуха. Ала кучетата само леко се стреснаха, при това за кратко.

Тогава Крум реши да стреля с пушката право по едно от псетата, като успя да го рани леко по крака. То изскимтя от болка, обърна се и закуца към гората. Останалите кучета започнаха да ръмжат, но след известно време те също се върнаха в гората. Момчетата изчакаха зверовете да се отдалечат и изтичаха към АТВ-то.

- ОК, к‘во беше т‘ва? Глутница ужасни вълци ли, какво? – попита Крум своя приятел Ясен.

- Не мисля, май бях виждал такива кучета в интернет, ама не се сещам как се казваха. Май беше Epicyon Haydeni. Но те са изчезнали много отдавна…

- Абе не знам, ама за мен са няк‘ви гига-кучета. Абе тия праисторически животни нямат ли си друга работа, освен да

ни нападат? Смисъл първо няк‘во триметрово пиле, сега пък някакви гига-кучета? Малко ми лазят по нервите!

- И на мен. Обаче трябва да измислим какво ще правим. Не мисля, че скалите на водопада и пушката на чичо ми ще ни бъдат от голяма полза.

- Ами да отидем да си вземем картечници! – каза шеговито Крум.

- Мнооогоооо смешно, няма що!

- Имам план.

- Какъв?

- Видя, че ни заобикалят, нали?

- Да.

- Значи като тръгнат да ни обграждат, се качваме в АТВ-то и ги блъскаме!

- Ами хубаво, ама те тежат по 150 кила. Ще се преобърнем.

- Окей, тогава ще вземем едно сурово пиле от магазина и ще го сложим на видно място. Когато дойдат, ги стреляме с

пушката.

- Ще са ни надушили отдавна.

- Еееее, значи просто като ни обградят, ще ги стреляме едно по едно.

- Нали осъзнаваш, че докато ги стреляме „едно по едно“, другите може да ни разкъсат. Те са пет, а ние сме само двама и то с една пушка!

- Знаеш ли к‘во?

- Какво?

- Все някак си ще ги убием. Щом успяхме с триметрова птица, ще успеем и с едни кученца!

Крум погледна телефона си. Обърна се към Ясен и му показа какво е видял.

- Кученца, а? Убили са двама души само тая вечер.

- Абе тия полицаи малко не се ли чудят какво става напоследък? Смисъл колко души трябва да умрат, за да направят нещо? Засега са три, плюс предишните – 9 или 10 смъртни случая за две седмици. Пък и тия палеонтолози досега как не са намерили кости на тези животни в България. Кучетата са от Северна Америка, а птицата - от Южна.

- Ама защо само казват мечка или бясно куче? Не могат ли да си признаят, че е глутница от ледената епоха?

- Каква ти ледена епоха, бе? Тия са изчезнали преди пет милиона години!

- Абе изобщо не ми пука!

Ясен си бе осиновил друго куче – мъжки лабрадор на име Лъки. Отиде да му занесе вода в колибката. Обаче остана шокиран, защото не Лъки бе вътре… През вратичката се подаваше ръмжащата муцуна на едно от кучетата, които ги бяха обградили по-рано. Ясен бързо извика Крум. Когато той излезе на терасата, остана вцепенен. Нима тези животни бяха толкова интелигентни? В този момент отнякъде се появиха и останалите от глутницата. Крум извади пушката и стреля по едно от псетата, но разстоянието бе голямо и не улучи. Ясен забеляза, че кучето, влязло в колибката на Лъки, бе точно това, което Крум уцели в крака. Сега то си отмъщаваше.

Крум стреля отново и този път успя да улучи едно от кучетата в корема. То започна да се гърчи от болка, но с последни сили се затътри към гората. Останалите четири кучета гледаха Крум право в очите. Спуснаха се към терасата и с лекота прескочиха ниската ограда. Крум побърза да влезе във вилата и да заключи вратата. В това време Ясен мигновено се

качи в АТВ-то и тръгна към „Дългата поляна“.

По някое време той се върна при вилата, а кучетата вече се бяха оттеглили. Реши да обиколи и огледа около колибката. На няколко метра намери тялото на Лъки – окървавено и захвърлено в храстите. Ясно осъзна, че никъде не бяха в безопасност от тези зверове. После влезе във вилата, за да потърси Крум.

Момчетата прекараха вътре цялата нощ. Вечерната тишина бе нарушена единствено от звуците на нощни птици.



Когато утрото дойде, двамата приятели излязоха навън, като се оглеждаха във всички посоки. Отидоха до бившата колибка на Лъки, за да проверят дали кучетата не им бяха устроили същия капан. Но там нямаше нищо. Момчетата бяха решени да действат и да довършат глутницата. Изпитваха известен страх, но скорошната победа над келенкена им вдъхваше кураж. За целта трябваше да отидат дълбоко в родопския лес.

- Тия зверове заслужават да изгърмим всичките патрони в главите им! – рече яростно Ясен.

- Съгласен.

- То първо няк‘ва чудовищна кокошка, а сега пък гига-кучета! Ама к‘во става тука, бе?

- Не знам. Може би и праисторическите зверове са на събор – подхвърли шеговито Крум.

- Аз предлагам да пуснем дрона и да ги намерим.

- Хубаво.

Крум свърза дрона с телефона си чрез Bluetooth. На камерата се виждаше цялата околност. Тогава Ясен забеляза глутницата на една поляна на около километър от мястото, където се намираха те. Кучетата тичаха право към тях. Крум настрои дрона да се върне до тях сам. Двамата с Ясен се качиха в АТВ-то и дадоха пълна газ в опит да избягат по-далече от глутницата. Но кучетата вече бяха тук и изскочиха от храсталака в бесен бяг. Момчетата тръгнаха по една поляна, а глутницата ги преследваше.

Това бе перфектното място за праисторическата касапница, която Ясен планираше. Докато Крум караше в права линия, Ясен гърмеше с пушката право по кучетата. Те обаче забелязаха опасността и започнаха да тичат на зиг-заг. Момчетата трябваше да решат какво да направят. Кучетата бяха по петите им, а те не можеха да ги застрелят. По някое време им направи впечатление обаче, че бяха останали да ги преследват само от две кучета, а останалите не се виждаха. Тогава Ясен погледна смартфона на Крум и забеляза на камерата от дрона силуети да обграждат АТВ-то в радиус от около 130 метра. Бяха в огромен капан! Точно в този момент на 50 метра от АТВ-то изскочиха още две кучета. Момчетата бяха принудени да спрат, защото нямаше къде да отидат. Псетата вече ги бяха обградили. Това бе най-страховитата им черта според Крум и Ясен.

- Ясене, моля те, бъди точен, когато стреляш!

- Дадено.

- Малко сме обградени. Какво правим?

- Имаме ли бутилка с бензин?

- Да, отзад е. За какво ти е?

- Ще видиш.

Крум се пресегна и взе бутилката. Замери с нея едно от кучетата. То се отдръпна назад, но след секунди пак пристъпи напред. Тогава Крум попита приятеля си:

- Ясене, дай ми пушката!

- Ето ти я.

Крум се прицели и стреля в бутилката с бензин. Всичко около нея бе обзето от пламъци. Кучето беше изстреляно назад от експлозията, която бензинът бе причинил. Глутницата се уплаши от пламъците и се отдалечи леко от момчетата, след което се втурна отново след тях, но този път не така яростно.

- Круме, качвай се в АТВ-то! Сега!

Момчетата някак успяха да избягат от гига-кучетата. След това се прибраха във вилите си. Заключиха вратите си и провериха по два-три пъти дали са добре залостени.

……..



Ясен изведнъж се озова сред някаква скална пустош. Наоколо имаше само камъни, нямаше растения, нямаше и животни. Внезапно отнякъде се чу вой, после друг. Идваха постоянно и от различни посоки. Ясен не можа да определи откъде се чуваха. Изведнъж над скалите се появи едно от кучетата, след малко и другите го последваха. Тогава най-едрото яростно се хвърли към Ясен. Той извика от страх и ужас. Беше вцепенен.

Изведнъж отвори очи. Всичко беше само сън. Обаче сега Ясен наистина чуваше същия вой, който присъстваше в съня му, да идва някъде от гората. Плесна си един шамар, за да се увери, че не сънува. Беше съвсем буден. Провери отново дали вратата е заключена. После писа на Крум по Вайбър:

„Здрасти, Круме! Сори, ама тия гига-кучета вият някъде около вилата ми. Кажи ми, ако и ти ги чуваш.“

Крум обаче не му отговори. Най-вероятно спеше непробудно. Ясен реши да се върне в леглото.



На следващия ден момчетата решиха отново да пробват късмета си да убият всички кучета. Избраха да отидат на брега на язовир Батак. Идеята им беше да примамят глутницата и да тръгнат към острова. От лодката на Ясен щеше да му бъде по-лесно да ги застреля, докато плуват.

Отново бавно пропълзя воал от мъгла. Точно тогава глутницата наистина се появи, както момчетата очакваха. Те се качиха в лодката и заплаваха към острова. Кучетата обаче бяха мускулести и плуваха по-бързо, отколкото двамата приятели се надяваха. Когато Крум и Ясен стигнаха острова, псетата също успяха да се доберат дотам. Момчетата

бяха приклещени от гига-кучетата. Всичко или нищо!

- Ясене, какво правим с големите кученца?

- Гърмим ги като мишени в лунапарк!

- ОК, щом казваш!

Крум започна да стреля по кучетата, въпреки че те се движеха и той не успяваше да ги уцели. Ясен пък започна да ги замеря с пръчки. Гората на острова изглеждаше призрачна. Дърветата бяха бели и сухи, а нападалите по земята клони приличаха на кости. По върховете на голите им корони се виеха птичи гнезда. В небето пък прелитаха корморани.

Момчетата трябваше да се справят с глутницата съвсем сами – без АТВ, без водопад и без бутилка с бензин.

- Круме, дай да се качим на дървото!

- Говори за себе си! Хич не съм добър катерач!

- Тогава газ към лодката!

- Добре!

Крум и Ясен хукнаха към лодката, като на няколко пъти гръмнаха с пушката, за да държат кучетата настрана.

- Ясене, не можеш да застреляш четири кучета ли?

- Гръмни ги ти, щом искаш!

- Дай ми пушката тогава!

Крум успя да отстреля едно от кучетата и то падна във водата. Тялото му потъна завинаги в дълбините на язовира. Останалите три кучета скочиха във водата след момчетата. Лодката обаче бе по-бърза. Ясен и Крум излязоха на брега и се качиха в АТВ-то. Зверовете бяха далеч зад тях.

На следващия ден, докато момчетата се разхождаха в близкото дере, попаднаха на зловеща находка. Стъписаха се, защото пред очите им лежеше тяло на мъж. След като се съвзеха, се обадиха в полицията, която пристигна след около 20 минути. Не мина много време и наоколо гъмжеше от репортери.

- Нападението е извършено по особено жесток начин, най-вероятно от мечка или много едро куче – обясниха разследващите пред медиите.

Крум и Ясен знаеха, че на разследващите няма дори да им мине през ум, че става въпрос за праисторическо куче.

- Круме, имам една идея.

- Каква?

- Нали се сещаш за оня - бай Иван?

- Да, какво за него?

- Дай да отидем до вилата му, искаш ли?

- И какво мислиш, че ще намерим там? Картечница ли?

- Не, но той може би е виждал глутницата и знае нещо за нея.

- Да, глутницата. Голямата глутница с 3 кучета.

- Знаеш какво имам предвид.



Двете момчета поеха с АТВ-то към вилата на бай Иван. Отпред все така си стоеше същият птичи череп, който бяха видели и при последното си посещение. Без много усилия успяха да отворят вратата и започнаха да претърсват всички шкафчета. Изведнъж попаднаха на една картонена кутия, на която беше залепена бележка с надпис „ПТИЦАТА“. Момчетата я отвориха и видяха един дневник. Когато го разлистиха, вътре имаше подробна информация за птицата на терора, но нищо за кучетата. Тогава Крум забеляза нещо странно – кашонът изглеждаше дълбок, а отвътре беше по-плитък. Махна всичките бележки и усети, че има второ дъно. Внимателно разряза кутията отдолу с швейцарското си ножче, което бе купил от събора и там намери друг тефтер. На него пишеше „Глутницата“. Отвориха го нетърпеливо и попаднаха на записки за мечите кучета. Крум прочете нещо и бързо затвори тефтера, като го сложи в раницата и излезе навън. Ясен го последва и попита:

- Какво пишеше там?

- Как да спрем кучетата. Но ще бъде сложно.

- Как?

- Те са тежки. Не могат да плуват добре…

- Да, но не се удавиха.

- Остави ме да довърша! Трябва да ги бутнем в калта!

- Кал ли? Каква кал? Имаш предвид да ги заклещим в калта и да ги убием?

- Точно това имам предвид.

- Ама къде и как? Смисъл те не са глупави, а напротив – много са умни.

- Ами в някое дере. Тук са бая…



След това Крум тръгна към АТВ-то, а Ясен му каза, че ще претърси още веднъж вилата. Върна се обратно и се заоглежда. Може би бяха пропуснали нещо. Тогава забеляза под една карта да се подава стар лист. На него беше изписано:

„Обектътъ е готовъ за транспортъ отъ Старите острови.“



Ясен обърна внимание на датата, която беше изписана в долния десен ъгъл – 13 септември 1918 година. Отгоре беше нарисувано огромно куче в метална транспортна клетка. Ясен реши да запази откритието само за себе си засега.

Момчетата се запътиха към вилата на Ясен.

- Имаш маркуч, нали? В килера? - попита Крум.

- Да, защо? Какво си намислил?

- Ще разбереш.

Крум бе съставил някакъв план. Четеше на глас какво бе написано в дневника на бай Иван:



„Кучетата са интелигентни като лисици и силни като мечки. Тежат около 150 килограма. На височина са около метър. Ловуват в малки глутници, като в Родопите имаше две. Отстрелях едната, далеч в Източните Родопи. От тукашната успях да убия само едно куче, след което другите не се появиха повече.

Но предполагам, че все някога ще ги видим отново. Начинът, по който могат да бъдат победени, е само един - да бъдат примамени в дере с много кал. Те ще затънат, защото са твърде тежки. След това унищожението им е по-лесно. 23.07.2005г.“

- Ясене, ето плана: Значи намираме някакво дере, където има много кал. Сещам се за едно до Докторската чешма. Примамваме по някакъв начин кучетата там и ги бутаме в дерето някак си. Когато са долу, слагаме маркуча на чешмата и започваме да поливаме, а те затъват. След това или бутаме камъни, или ги гърмим едно по едно.

- Ами всичко супер, само че с един маркуч няма да успеем. Трябва ни дъжд!

- Ами добре, ще действаме, когато завали. Погледни небето, няма да се наложи да чакаме дълго.

- Обаче така и ние можем да паднем в дерето, нали знаеш?

- Да, знам. Но рискът си заслужава. Тези животни са едновременно силни и умни. Това е лоша комбинация.

- Да, така е. Но сигурен ли си, че няма нещо друго за епиционите в дневника?

Крум продължи да чете:

„Кучетата са агресивни хищници, не са лесни за побеждаване. Досега успях да убия само едно от тях (от тази глутница), но след това те мистериозно изчезнаха. Предполагам, че е заради избягалата птица. Може би в гората има йерархия и птицата е на върха. Каквото и да е, ако нещо се случи, а кучетата са още тук, оставям всичките си знания за тях в този тефтер. 25.08.2005г.“

- Мммм, да, сега птицата я няма вече и затова се появиха кученцата….

- Това е всичко, което пише. Другото са просто скици на кучетата и т‘ва е.

- Ама как да бутнем три 150-килограмови кучета в дерето? Нямам никаква идея.

- Ами може да произведем изстрел близо до тях, който ще ги стресне.

- Значи да видим дали съм разбрал правилно, бутаме кучетата в мокрото дере и ги гърмим, когато са затънали в

калта?

- Точно така.

След 2-3 часа заваля пороен дъжд. Беше моментът момчетата да намерят глутницата. Облякоха дъждобраните си и се качиха в АТВ-то. Потеглиха към онази поляна, където кучетата ги бяха преследвали.

- Абе, Ясене?

- Какво?

- Май скоро трябва да върнем АТВ-то на брат‘чед ми.

- Не му е притрябвало чак толкова.

- Ами и да му е, на нас ни трябва повече! – засмя се Крум.



Както очакваха, видяха кучетата, лежащи под един бор, криейки се от дъжда. Момчетата ги подмамиха да излязат от укритието им с няколко едри телешки пържоли, които бяха купили от магазина. Тогава и трите кучета се затичаха към децата. Ясен и Крум подкараха АТВ-то към дълбокото дере, което знаеха, че ще бъде смъртоносно за преследвачите им.

- Круме, ако не успеем, губим всичко!

- Знам, но нямаме друг избор!

- Как ще ги бутнем в дерето?

- Ще мислим на място.

Когато момчетата стигнаха дерето, бяха притиснати от глутницата, или поне от това, което бе останало от нея. Две от кучетата се нахвърлиха на Ясен, но той се дръпна встрани и кучетата паднаха право в дерето. Отгоре оставаше само едно куче. Ясен се прицели внимателно и го застреля между очите. Другите две кучета скимтяха и се бореха с калта, но не успяваха да се измъкнат. Обаче те бяха твърде далеч от момчетата.

- Круме, не мога да уцеля оттук. Имаш ли въже?

- Да, имам. Какво си намислил?

- Ще ме вържеш за някой дънер и ще се спусна надолу, за ди ги гръмна.

- Малко е рисковано, но добре.

Крум завърза Ясен през кръста, а другия край прикрепи за един изгнил дънер. Ясен се спускаше бавно, но тогава се подхлъзна и падна рязко, като едва не изпусна пушката. Беше толкова близо, че ако кучетата не бяха затънали в калта, щяха да го погнат. Тогата Ясен застреля и двете кучета. Паднаха в калта и никога повече нямаше да се изправят.

После Крум издърпа Ясен.

- Браво! Успяхме! Отново!

Тогава тревожна мисъл мина през главата на Ясен.

- Не сме, нали гръмнахме едно куче в корема при колибката на Лъки?

- Да, и?

- Не сме сигурни дали е живо или мъртво.

- Мисля, че беше тръгнало към водопада.

- Дай да отидем и да видим, че ранен хищник е пет пъти по-опасен от здрав.

Когато момчетата стигнаха водопада, забелязаха следи. Следи на гига-куче. Повървяха малко по дирята и накрая стигнаха до безжизненото тяло на звяра. Но той не бе загинал от куршума в корема, а от нещо друго.

На врата на кучето имаше две прорезни рани, направени с почти хирургическа точност…



СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…