Вълшебна борова гора,
в клоните птиче скрито,
виртуозно трели извива,
кралски уют,
приказка в днешни времена.

Спомени детски неудържимо,
над Острица пълзят,
във водата язовирна,
сребристи рибки,
на слънцето блестят.

Погледът се рее в простора,
пие красотата на интериора,
назад – напред във времето,
с умиление пътува,
неудържимо душата вълнува.