Обичам сцената, а вие?
Обичате ли като мен
да чакате как ще развие
актьорът образ нероден?

Харесвам малките детайли –
лицата чужди как стоят
на някой, който има тайни,
целящи да го променят.

Обичам сцената, обаче
щом чуя звън на телефон,
започва чак да ми се плаче
за изрода, родил галфон.

До мене баба се прозява,
изхърква някакъв овчар,
овце броейки, и изгрява
в душата моя само срам.

А сцената... тя пък, горката,
се чуди как да се сниши,
загубила, уви, войната
с простака, носещ и пари.

Така че, моля – телефона
в дома ви нека да стои!
А недоспалите аз моля:
не идвайте, не сте сами!