Ясен и Крум потеглиха към морето на 4 септември – скоро щяха да се върнат в училище. Предстоеше им почивка в Созопол. Планираха да отидат и на поход в Странджа планина. Пристигнаха в хотела след 5-часово пътуване по магистралата и веднага отидоха на шофьорския плаж. Гмуркаха се в морето и играха плажен волейбол. Искаха да се отърват от мислите за смилодона, когото победиха едва преди дни. Когато слънцето започна да пече по-силно, момчетата се върнаха в хотела, приготвиха провизии и се отправиха на поход в планината. Изкачиха Бакърлъка, рид, от който се откриваше прекрасна гледка към Бургаския залив. Те вдигнаха очи и съзряха още нещо също толкова хубаво – хиляди щъркели, мигриращи на юг.
- Това е маршрутът Виа Понтика – най-голямата миграция на птиците в света! – обясни Ясен
- Да, много е красиво!
Изведнъж черни облаци закриха яркото слънце. Идваше буря. Ятото внезапно се разпръсна във всевъзможни посоки, сякаш бяха изплашени от нещо. Момчетата видяха в центъра на разпокъсаното ято огромна птица – с размерите на малък самолет. Когато ги забеляза, тя се спусна бързо и тихо към тях. Крум и Ясен побягнаха надолу по пътеката, но птицата беше значително по-бърза. Ясен дори и не усети кога дългите птичи нокти се забиха в раницата му. Чудовището го вдигна във въздуха. Крум изкрещя ужасено:
- Ясене!
Ясен беше изпаднал в състояние на нечовешки страх, по-голям дори от онзи, който бе изпитал, когато прескачаше трапа при Гарвановите скали. Когато Ясен и птицата бяха на няколкостотин метра навътре в морето, тя го пусна в бурните вълни. Водата го обгърна и той отчаяно се опитваше да се задържи на повърхността. Точно когато беше загубил надежда една плажна топка, навярно изпусната от някое дете, доплува отнякъде. Ясен я сграбчи с последни сили и загуби съзнание.
В същото време от брега Крум се чудеше какво да стори. Реши да пусне дрона над морето и да потърси Ясен. Но изведнъж, докато летеше над водната шир, изгуби сигнал. Последната снимка, която дронът изпрати беше на огромен черен силует в небето. След това сигналът беше окончателно изгубен.
…
Когато Ясен се съвзе, се беше озовал на малко късче земя насред синьото море. Беше на остров Свети Иван. Приближи се до скалите, но на една от тях забеляза нещо като дръжка. Когато я дръпна, се отвори тайна врата към някакъв бункер. Бръкна в долния джоб на раницата си и извади фенера си. За щастие чантата му бе водоустойчива, а ноктите на огромната птица не бяха докопали долния джоб. Когато освети малкото помещение, видя на стената множество скици на птица, силно наподобяваща тази, която го бе вдигнала във въздуха. Имаше куп разхвърляни бележки, а на тавана зееше огромен отвор, от който се виждаше небето. Това образувание в скалите силно му напомняше на пещерата „Очите на Бога“. Ясен си помисли, че това вероятно е била някаква наблюдателна станция за огромната птица. На една от бележките Ясен прочете: „Птицата редовно прелита над наблюдателницата, като вероятно не усеща, че е следена. 28.03.1965г.“
Осъзна, че чудовищата, най-вероятно дошли от Старите острови не бяха само в Родопа планина. Те бяха навсякъде.
Ясен се чудеше как да се измъкне. В тайното помещение имаше една стара дървена лодка, но момчето не знаеше дали е безопасно да я използва. Реши да поеме риска и я изкара на брега. Отплава, като се надяваше да стигне до Созопол жив и здрав. Тогава обаче изведнъж плавателният съд се пропука и започна да се пълни с вода. Ясен се опитваше да запуши теча, но малко след това лодката се разцепи на две. Ясен се хвана за едно от парчетата и заплува към далечния бряг. Тогава нещо огромно закри слънцето. Птицата, която го бе нападнала, се спусна бързо към него. Ясен пусна частта от лодката и се гмурна във водата. Ноктите на огромния звяр минаха на сантиметри от лицето му. После Ясен отново се хвана за дървото и след изморително плаване стигна до брега. Крум вече беше там, наблюдаващ морето с бинокъл и търсещ приятеля си.
- Ясене, добре ли си? Къде те завлече тая гад? Каква беше тая птица?
- Добре съм, спокойно. Като ме вдигна и ме пусна някъде над морето. Загубих съзнание и се събудих на остров Св. Иван. Там намерих една стара наблюдателница за голямата птица. Имаше всякакви бележки и скици. Една от бележките е от 1965г!
- Чакай малко, наблюдателница от 60-те? Значи в Св. Константин хубаво, ама сега и на морето ли трябваше?
- Аз имам чувството, че ни преследват тия зверове. Но както и да е, трябва да отидем до Св. Иван.
- Да разгледаме наблюдателницата ли?
- Да, според мен там има нещо важно.
Двете момчета се качиха на един джет и потеглиха с пълна газ към острова. Когато стигнаха наблюдателната станция, видяха вътре една стара папка с документи. На един лист бе написано:
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕКСПЕДИЦИОННИТѢ СИЛИ
12 септемврий 1918 лѣто Господне
ДОКЛАДЪ №114 — ПОВЕРИТЕЛНО
Относно: Прѣвозването на живи единици отъ „Старитѣ острови“ (Атлантически океанъ)
Долуподписаниятъ началникъ на морската мисия донася, че заловенитѣ звѣрове сѫ готови за изпращане къмъ прѣдѣлитѣ на Царството. Тия сѫщества, взети отъ далечнитѣ земи на Атлантика, не подлѣжатъ на опитомяване и притежаватъ сила, нечувана в нашитѣ земи. Тѣ сѫ живи останки отъ прастари врѣмена, чието използване изисква крайна строгостъ.
Описъ на пратката:
1. Обектъ „Крилатъ Грабливецъ“: Огромна птица съ размахъ на крилѣтѣ, хвърлящъ сянка колкото цѣла фрегата. Съгласно заповѣдьта, сѫщата ще бѫде отведена и затворена на островъ Свети Иванъ край Созополъ. Тамъ тя ще служи за въздушна стража, като се държи постоянно настървена чрезъ гладъ. Поради своя лютъ нравъ, птицата прѣдставлява опасностъ за всѣко живо сѫщество на брега.
2. Обектъ „Пѣсо-мечки“ (Глутницата): Дванадесетъ броя хищници, бързи като вълци, но съ снага и мощь на мечки. Тѣхната захапка троши коститѣ на човѣка като сухи клонки.
3. Обектъ „Дългозѫбъ Лъвъ“: Единакъ-убиецъ съ горни зѫби, дълги колкото офицерски кинжалъ. Силно коваренъ и напълно безшуменъ при нападение.
4. Обектъ „Безкрило Пиле-гигантъ“: Масивна птица-бѣгачъ, коя съ единъ ударъ на клюна си може да пробие и най-здравия щитъ.
Тритѣ послѣдни пратки (Глутницата, Лъвътъ и Безкрилото) да се изпратятъ съ военни конвои къмъ най-дивитѣ усои на Родопа планина. Мѣстната управа да не се известява за пристигането имъ. Ако нѣкой отъ мѣстнитѣ селяни попадне на звѣроветѣ, смъртьта му ще се счита за неизбѣженъ нещастенъ случай.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Птицата на Свети Иванъ вече поглежда къмъ пазачитѣ си като къмъ плячка. Ако желѣзнитѣ вериги се скъсатъ, небето надъ брега ще станѣ гробница, а морето ще се оцвѣти въ кърваво.
- Круме, това отговори ли ти на въпроса какво правят тук?
- Ами да, ама защо?
- Ами май Първата световна е била тогава.
- И тия за да се пазят са взели от Атлантическия океан праисторически зверове?
- Ами явно са били отчаяни.
- Ама то войната не беше ли свършила същата година?
- Да, ама един месец след доставката. Те са ги получили, войната е свършила и са ги оставили на произвола на съдбата.
- Поне научихме нещо хубаво! Ако тук са описани всички зверове, докарани от Старите острови, значи тази птица е последната, всички останали вече ги унищожихме!
- Ще се справим и с нея!
Тогава двете момчета огледаха наоколо по-внимателно и откриха една врата, която за съжаление беше заключена. На нея бе залепена бележка с надпис „Оръжие за звяра“. Ясен и Крум се зачудиха.
- Какво оръжие?
- Сигурно нещо, което да използваме срещу птицата.
- Ама кое оръжие ще го повали? Трябва ни танк!
- Не знам. Може би трябва да потърсим ключа.
- Окей.
Започнаха да търсят ключа за вратата. Ясен намери един, но той не пасваше на ключалката. Близо до него обаче видя един лист, на който бе написано:
„ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕКСПЕДИЦИОННИТѢ СИЛИ ДОКЛАДЪ №194 — ПОВЕРИТЕЛНО
ОТНОСНО: Критическото състояние на звѣроветѣ прѣзъ зимния периодъ
Звѣроветѣ ставатъ все по-гладни и зли съ настѫпването на студоветѣ. Гледачитѣ имъ вече не могатъ да ги удържатъ, тъй като дивата имъ природа се разпалва отъ недоимъка на прѣсна храна. Кучетата-мечки се раздѣлятъ бавно, но сигурно на двѣ враждуващи глутници, които се дебнатъ изъ заснеженитѣ дворове.
Трагедията се случи вчера — саблезѫбиятъ лъвъ уби единъ отъ гледачитѣ си, като му прѣряза врата съ единъ единственъ замахъ на кървавитѣ си зѫби. Смъртьта бѣше мигновена. Сѫщеврѣменно, летящиятъ грабливецъ вече става по-голѣмъ и по-голѣмъ; неговиятъ размахъ на крилѣтѣ застрашава самата конструкция на затвора. Той има нужда отъ по-голѣма волиера, каквато ние въ тия тежки врѣмена не можемъ да осигуримъ. Студътъ само го прави по-свирѣпъ.
13-ий декемврий 1918 лѣто Господне
Съ почитъ, Офицеръ Йордановъ“
- Колко документа ще намерим още? Станаха доста.
- И няма нищо конкретно за птицата.
- Трябва да намерим ключа за вратата.
- Няма нужда.
- Как така?
- Имаш ли два големи кламера?
- Да, защо? Искаш да разбиваш вратата ли?
- Ами веднъж с кламер отворих един катинар, така че ще успея.
- Ето ти два кламера.
Ясен започна да ръчка ключалката с кламерите и след няколко минути се чу „щрак“. Вратата се отключи. Когато видяха какво има вътре, останаха учудени. Пред тях стоеше стара дървена лодка, но обкована здраво с метал, за да не се счупи. Ала не това бе странното в лодката. Зад носа ѝ имаше огромен арбалет, който явно бе монтиран там отдавна.
- Това изглежда като на някой гладиатор!
- Малко е странно. С това ли трябва да убием птицата?
- Ами така изглежда.
- А някаква идея как се ползва?
- Не. А стрели има ли?
- Да, ей там са…
Тогава момчетата чуха нещо пред вратата на бункера. Когато я отвориха, видяха, че птицата е кацнала на острова и зорко ги наблюдаваше. Тя пристъпи към тях и влезе вътре в бункера, като се опитваше да докопа Крум и Ясен с клюна си. Момчетата се скриха в стаята, където беше лодката. Птицата излезе след няколко минути, след като разбра, че няма да успее. Крум и Ясен излязоха от помещението и изкараха лодката на брега.
- Ясене, знам един плаж, където никой не ходи, защото е скалист. Може там да оставим лодката. Близо е до хотела.
- Добре, щом искаш.
Момчетата се качиха в лодката с огромния арбалет и потеглиха към брега. Когато пристигнаха оставиха въоръжения плавателен съд на каменистия плаж. Тръгнаха към хотела и когато стигнаха, започнаха да съставят план как да спрат чудовището.
Ясен включи телевизора. По новините съобщиха, че турист е изчезнал в района на връх Бакърлъка.
- Познай какво най-вероятно е станало.
- Оная голяма птица.
- Някаква идея каква е?
- Мисля, че е Аргентавис или нещо такова.
- Дай да отидем към лодката с арбалета.
- ОК.
- И да вземем да я застреляме тая гад.
- Ама не знаем как се стреля.
- Ще разберем!
Момчетата се запътиха към каменистия плаж, на който бяха оставили лодката, въоръжена с арбалет. Отплаваха към острова, за да огледат отново наблюдателницата.
- Ясене, я виж какво има под седалката!
- Какво?
- Има някаква кутия!
- И какво има вътре?
- Един тефтер.
- Какво пише вътре?
Крум зачете написаното в тефтера:
„Ако някой някога намери този тефтер под седалката на лодката... надявам се да е по-добър стрелец от мен. И по-голям късметлия. Този арбалет, който монтирах на носа – той е единственото ни спасение. Не си правете илюзии, с нищо друго не може да бъде победена тая твар. Кожата ѝ е като от стара гума, а перата са твърди като люспи на влечуго.
Тя не си тръгва. Обича да кръжи тук, над морето, точно в района на Свети Иван. Гледам я как се рее с часове, без нито веднъж да размаха криле, просто се носи по вятъра и чака. Ловува всичко, което се движи по земята – малки глиганчета, зайци, каквото намери. Носи си плячката на един самотен плаж в източната част на острова. Там е нейното място. Обича и да краде риба от чайките – напада ги в полет, докато те пищят от ужас.
Но не са само животните. Видях го с очите си... Веднъж я видях да носи жив човек във въздуха. Бях излязъл с лодката в морето. Бях вече доста навътре и мислех, че съм в безопасност. Човекът риташе, викаше, но тя го държеше здраво. Нямах нищо друго под ръка, освен старата си ловна прашка. Не знам какво ми стана, сигурно от чисто отчаяние... опънах ластика до самото си ухо и стрелях.
Уцелих я точно в ставата на лявото крило. Тя изпищя, наклони се рязко и пусна човека. Гледах го как пада – изглеждаше като малка кукла срещу огромната ѝ сянка. Докато запаля мотора, докато достигна до мястото, където цопна във водата... всичко беше свършило. Вече се бе удавил. Потъна в дълбините пред очите ми, а морето там няма дъно.
Виждал съм я и как атакува всичко летящо – чайки, диви гъски. По-дребните птици ги гълта направо във въздуха, докато лети, дори не каца. По-едрите ги пронизва с онези криви нокти, дето са колкото пръстите на ръката ми.
Знам, че ще е почти невъзможно да я убия. Тя е хитра. Ще опитам пак довечера, но оставям тези редове тук. Нека следващите след мен знаят – птицата е убиец. Тя не се предава лесно, не познава умора и няма да спре, докато небето над Созопол е нейно.
Михаил, 1966г.“
- Кой е този Михаил?
- Нямам никаква идея.
- Дай да отидем до острова и да проверим. Може да има повече информация.
- Хайде!
Когато Крум и Ясен стигнаха го бункера на Свети Иван, започнаха да ровят из прашните папки. Тогава Ясен извика:
- Намерих го!
- Кое?
- Някакъв документ, на който пише Михаил Стоянов Георгиев.
- Прочети го!
„ИНСТИТУТ ПО ЗООЛОГИЯ – БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
СЕКЦИЯ: „ФАУНА НА ЧЕРНОМОРСКИЯ БАСЕЙН“
Регистрационен индекс: 09-112/С София, 12 ноември 1948 г.
УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ
С настоящото се потвърждава, че Михаил Стоянов Георгиев (роден 1922 г., гр. Созопол) се приема за редовен сътрудник към Института. Решението е взето след многократните му настоявания и представените от него лични доклади относно „хищник с размери, надхвърлящи познатите биологични граници“.
БЕЛЕЖКИ НА КОМИСИЯТА: Въпреки скептицизма на някои членове на Съвета, които считат сведенията на Георгиев за „преувеличени рибарски легенди“ или „военна психоза“, неговият ентусиазъм и неоспорими познания върху района на остров Свети Иван го правят ценен кадър. Георгиев изяви желание доброволно и на собствени разноски да установи лагер на острова, за да докаже съществуването на обекта.
РАЗРЕШИТЕЛЕН РЕЖИМ: На Георгиев се разрешава достъп до архивите на Първата световна война за сравнителен анализ. Институтът не поема финансова отговорност за неговото „изследване“, но му предоставя статут на „научен наблюдател“. Всички негови открития остават собственост на държавата.
ЛИЧНО МНЕНИЕ НА РЕЦЕНЗЕНТА: „Георгиев проявява гранична обсебеност по темата. Твърди, че птицата е отговорна за изчезването на хора през 1918-та и че той е единственият, който знае как да я примами. Неговата упоритост е единствената причина да му гласуваме доверие.“
Подпис: (Проф. Д. Димитров)
Печат на Института“
- Значи този Михаил е орнитолог, който е дошъл специално заради птицата, така ли?
- Така излиза.
- Значи аз мисля да отидем да застреляме с арбалета птицата.
- И аз така мисля.
- Не че имам идея как, но не вярвам да е сложно.
Момчетата отплаваха в посока Бакърлъка. Както и очакваха, птицата се рееше в небето там. Когато ги забеляза, се спусна в опит да ги събори от лодката. Тогава момчетата обаче стреляха с арбалета, въпреки че не уцелиха. Птицата не отлетя надалеч, а само избегна стрелата. Когато се спусна за втори път, момчетата я замериха с една дъска, която се бе отчупила от лодката. Удариха я в крилото, но перата на птицата бяха твърди и тя не усети болка. Опитаха още веднъж с арбалета и този път я уцелиха в крилото. Стрелата мина през него и падна във водата. Птицата изрева горчиво. Спусна се надолу, но успя да се приземи на задницата на лодката.
- Круме, имам идея.
- Каква?
- Ще я пронижа с камата „Батакъ“
- Тя не остана ли в смилодона?
- Не, взех я след това, защото все пак е на прадядо ми. Ще бутна птицата във водата, след като я наръгам.
Ясен взе камата и замахна към птицата. Тялото ѝ се наклони леко назад, но не падна, защото се бе закрепила за лодката с острите си нокти. Тогава Ясен хвърли ножа и уцели птицата в тялото. Тя падна във водата победена. На Крум и Ясен им стана ясно, че е мъртва. Чувстваха се горди от себе си, че победиха този звяр.
След около час се върнаха в хотела.
- Ясене, то не беше келенкен, не беше глутница кучета, големи като мечки, не беше смилодон, а сега трябваше и някаква гига-птица ли?
- Спокойно, успяхме за четвърти път!
- Дано да е последен!
- Не видя ли доклада? Там пишеше само за тези четири, няма повече.
- Надявам се.
На следващия ден Крум и Ясен отново отидоха на плаж. Погледнаха към морето спокойни, че вече нищо не можеше да им развали лятото…

КРАЙ