Събличам те (това добре умея)
събличам те, но без да те допра...
В Луна превърнах (виж я) полилея,
но дрехи не събличам... от плътта...

И въпреки това аз те събличам,
разкривам скритото дори от теб самата...
Магични думи във вълшебен стих изричам -
Събличам те... събличам ти душата...

И падат пласт по пласт, по пласт,
излишните ти дрехи изковани
да бранят тази твоя нежна част,
където са невидимите рани...

Събличам те от грешки и предателства,
от Юдите, които те белязаха,
от всички тъжни мисли, обстоятелства,
които с брони за защита те облякоха...

Събличам те със думи неизказани,
когато трябваше от теб да бъдат чути,
събличам те от всичките ти демони,
събличам те... без допира на пръсти...

Събличам те - душата ти е гола!
Танцува тя пред моят взор невидим!
Без дрехи тя лети, лети в простора,
но може ли... едно да те попитам?...

Ще можеш ли и ти за мен това?
Душата ми... дали ще съблечеш?...
Без фалш, без допир на тела,
или дори и неопитала... ще спреш?...

26.03.2026.