Свърши бавното време.
Забавното...
не бързаш за никъде,
попаднал в него,
просто се забавляваш...
Дори от нищото.
Фотоапарат през рамото,
искри в очите,
наслаждаваш се на всичкото.

После...
Попадаш в забързаното време.
Цепиш секундата на две,
колко неща следва да свършиш,
колко грижи, колко проблеми
и все спешни да разрешиш.

От дни слънчеви, безгрижни,
от морета, над реки,
през тунели и гори,
стигаш мястото, което
„БАЛКАНИ” се зове,
където майчиното мляко,
кара те да порастеш,
откъдето тръгнал си,
света да покориш.

Дъждовно случи се днес,
малко в повече,
дойде ни тоз валеж,
завари ни по къси гащи,
но какво пък,
чудесно е да си вкъщи.