Троянска топла вечер –
и залез тих
под погледа на стария Балкан.
Повява хлад и падат тежки сенки
по прегорялата трева в хайдушките ливади.
Под боровете се сгъстява бавно мракът
и мислите блуждаят безпосочно в него
над ябълковите градини.
Откъснатата ябълка на слънцето,
от клона на деня –
червена и презряла,
търкулна се
в невидимия свят зад хоризонта.
А откъм стихналата махала към мен се носи
лъхът на чушки печени и вариво от дюли.
И упоен от гледки и от светли мисли
потъвам на градините в прекършения смях.