Сънувах те бездрешна,
страстнобудна,
възбудена и грешна,
а пътека лунна
те водеше към мен.

Сънувах те, но сън ли бе?
Почувствах се пленен
когато ме прегърна със ръце...

Най-нежен плен бе той -
Жадуван сън, реалност в измерение,
в което сластният ти зной
е мое вдъхновение,
а ти си моя цяла!

Сънувах сън, събуждането е излишно!
Щом имам те гореща, дива, бяла,
какво без тебе е реалът?... Нищо!...

26.02.2026.