Зайче, Байче, Кукурайче.
Зайченце, Байченце,
с големите ушички
и с плашливите очички...

Зайче, страхливо и диво,
в гората със сърничката,
то си играло и кихнало: -
Ап-чи-хи, кой за мен се сети...?

Май е Кумчо Вълчо, гладен,
страшен, звер опасен иде насам
и иска Зайче Байче, сладко
да си го хапне за закуска...

И Зайо Байо рече на своите крачета:-
Беж, Зайо Байо, да бягаме, спасете ме.
И като вихър Зайо се завъртя
и по пътечката в гората полетя...

И в своя бяг стигна малка река, ами сега?
И той реши и набързо лодка си направи
от орехова черупка и И сложи той
платно от една огромна орехова шумка.

Намери си и една пръчка за
гребло и светкавично загреба
и лодката му в реката полетя,
а Зайче, Байче песенчица си запя.

Аз съм Зайче, Байче, Кукурайче,
но веч изгоних от мен страха.
Защото чудна лодка от орехче
си имам и от Кумчо Вълчо ще се спася.