От устето скалисто в планината
Клисура стига върховете,
защото бе сърце бунтовно
и днес е ехо в ековете…

Там долу – в ниското, къщята
и улиците глъхнат в шепот
и всеки камък там побит
е жертвеник и вечен екот
за смел поборник, дълг преславен,
що днес и нине, до Амина
заклина българската челяд
да помни жертвите априлски
и пази бащин дом, родина.

И чуваш ли, клисурецо, ти днешен,
на Караджова словото бунтовно,
и на камбаните звъна,
и устрема на делото съдбовно...
и как с априлски ветрове
байряк бунтовно се люлее,
с молитвен химн в небесна вис
съдбовен плам в очите грее?

И после в дните на погрома
Върлищница как стене и ридае
и повей леден през нощта
смъртта зловеща как вещае...

И с буря дива как приижда
пороен дъжд в планинско гърло
и как Върлищница клокочи,
и леден вятър свири върло,
и гръм и вик, и детски писък,
и ужасът в предсмъртен слисък.

По сипеи порои мътни
по бежанския път се стичат
и камъните с бесен трясък
по мокрите нозе се свличат....

Старица немощна примряла,
от студ сковано пеленаче,
пълзи тълпата полудяла,
тревожни птици в урви грачат...

О, Господи, нима Клисура
за бунта си това заслужи
и пред олтара на България
курбана жертвен не отслужи?!

* * *
На колене, потомци, днес
пред подвига на времето сурово
с куршума лят, в сюблимния кипеж
- безумие на топче черешово
- пороища от кръв пролята....
О, не безумие,
а брод към свободата свята!!!