Издърпа светлината
завивката ми топла.
И ме повика слънцето навън…
В нависналото грозде в старата асма
спи сладко есента
прогонила далече
на нощните
тревожните горчиви часове.
Преди да долетят осите
на новородените амбиции
подмамени от грозда на деня ми,
ще се отдам на съзерцателна наслада
на утрото в прегръдката прохладна.
И птица изкълвала изгрева
е моята надежда плаха.
Събуди всичко светлината…
Дори и спомена,
че бил съм млад и силен.