(на Райна поп Георгиева)


Там – тайно, скрита във долапа
мълвиш бунтовните слова
и бод след бод редиш в омая -
въстава робската земя…

Сърмата грее по зелено,
редиш „Свобода или смърт“
и с тях България възкръсва
безсмъртна в жертвения връх!

Развяваш, люшкаш ти байряка,
възседнала смолистий кон
и химн божествен сякаш плиска
по пролетния небосклон…

И Балабанова кория
до сетен дъх в неравен бой -
на щурм раята горделива,
налита вражия безброй!

И в оня ад на стръв, пожари,
на писъци в димящий свод;
там ТИ остана мъртво-жива
и бдеше ли над тебе бог?

Гърми, небето се продъня,
през покрива се лей вода,
изгаряш в болка, люта треска,
бълнуваш в сламена постеля,
под теб подгизнала земя…

Къде си, Господи, къде си,
бе сън ли бащиния гроб;
как ти саминка го погреба
във китен двор, пред роден дом?

Сковани пръсти в студ и влага
пак сякаш везят бод след бод
онези пламенни – СЛОВАТА,
що с дух нареждат цял народ!

А разпити…, зловещата в конака,
сама си знаеш ти, горкана,
как делото си в ад изплака
с венец в Христовата си вяра?

Длъжници сме ти, о, КНЯГИНЬО,
за легендарния байряк
словата клетвени заветни
за подвига ти – чист и свят!

Донка Ботева