Над мене клоните без плод
тъгата ми разперват
и падат върху мен
ненужни, вели мисли.
С тях творчество не можеш да направиш,
съчувствието да събудиш, също –
дори и да обидиш някого не можеш.
До дума думата безсилна ляга,
препъната в дълбока безидейност.
А цветето цъфти не само в празник.
Не са открити още думите
с които да приветстваш всичко
и жестове с които
напълно да се изразиш
в непредвидима ситуация.
Но сред разлистените клони на живота
Гнездото с обич изградено
не бива да остава празно.