Не живея друг да е доволен,
много мина, почва вечността.
Не остана читав нерв оголен -
все в стремеж на друг за радостта.

Бавно белех нервите, оголвах,
все с надежда да настане мир.
Даже съм модерна ,тихо скролвах
до поредния добър АМИН.

Радост от живота си е чудо
щом решиш на други да дадеш
тупкането на сърцето лудо,
майчинския страх или копнеж.

Те деца остават ни до старост,
докато белеят им коси
Беше време - рано свърши младост,
още докато роса роси.

Раснах, после просто помъдрявах,
докато раздавах обичта,
докато разделях клас от плява,
докато се сбъдваше мечта.

Днес едно погалва ми душата -
младост моя, пак ли ти растеш,
пак ли дръзко гледаш в светлината,
даже тази светлина от свещ?

Днес живея не за други хора,
не за внуци ,не и за деца.
Пазя спомените си за двора,
дето бяхме с чистите сърца.

Важно е щом огънят прегаря
да запазим сетната главня
дето за живота отговаря,
като бряг на нова светлина.
17.04.2026
,