Останаха ми две неща във този свят -
Едното е безценният ми глас,
а другото намира се отзад
на тялото ми (много важна част)

И ето, че сега реват за първото
и всеки иска да му го подам...
Рещаващ бил той (казват ми) за бъдното -
Жадуват го, тъй както псе – салам...

И щом го вземат моя, твоя, другия,
те щели розов сън да сътворят -
Ще разцъфти, като лале България,
а с нея ще цъфтим и ние, брат...

Но тази плоча вече се изтърка,
за кой ли път диджеяг я върти...
И мисъл нежелана ме човърка
поглеждайки към мутрите познати, зли...

Та колко пъти гласове им дадохме
с един и същ, плачевен, резултат...
Дадем ли ги и вече разполагат те
и със това... което имаме отзад...

16.04.2026.