Тревата се храни
от щедрия жест на земята.
Тръпка от вятър пробягва през нея,
без да се спъва
от разпилените в нея къртичини.
Не са ли те моите нерешени проблеми
издули гърди
на дните в градината светла?
И всичко щеше да бъде чудесно,
ако в съня си тревата не чуваше
съсъкът тих, сенокосен,
ако навред не се носеше
мирис натрапчив
на загубен живот.