Не си отивай кротко в тишината,
където те очаква вечен сън —
нека младостта беснее над мрака,
а силата ти да отеква с гръм.
Лети отвъд смеха на боговете,
сред танца на лудите вълни,
носи усмивка на неземно цвете,
не бъди низ от угасващи искри.

Стъпвай бързо — да не те настигне времето.
Пулсът ти да бъде вятър, не верига.
Светът е надежда — но само ако тичаш към нея.

Като вятър, не като бягство,
като птица, която не познава страх.
Бяг — където светлината има място,
да бъдеш пламък, не искрица в мрак.
Бяг — без цел, но със посока,
като река, която помни морето,
като любов, скрита във сърцето.

Не отивай кротко в тишината,
подай ръка и бъди до мен.
Нека аз ти бъда светлината —
изгрев и залез в твоя ден.
Ако вятърът те дръпне в тъмното,
аз ще бъда пламъкът, който връща.
И ако паднеш — ще те вдигна,
за да бягаме нататък, не назад.

Стъпвай бързо — да не те настигне времето.
Пулсът ти да бъде вятър, не верига.
Светът е надежда — но само ако тичаш към нея.

Като вятър, не като бягство,
като птица, която не познава страх.
Бяг — където светлината има място,
да бъдеш пламък, не искрица в мрак.
Бяг — без цел, но със посока,
като река, която помни морето,
като любов, скрита във сърцето.

Бяг — без да се обръщаш към мрака.
Дори ако светът е срещу теб.
Бяг — защото животът ти нашепва.
Защото още дишаш.

Като вятър, не като бягство,
като птица, която не познава страх.
Бяг — където светлината има място,
да бъдеш пламък, не искрица в мрак.
Бяг — без цел, но със посока,
като река, която помни морето,
като любов, скрита във сърцето.