Мълча сред тежко постоянство
и чакам да се върнеш у дома,
вместо теб празното пространство
е по пътя до входната врата.
Къде се луташ ти сега,
защо е тихо като в храм
и само нощната тъма
заема мястото ти там?

Твоят глас ме утешава,
той се чува от безкрая -
искам още да узная
на какво да вярвам
и от какво по пътя да се пазя.

Научи ме да се боря
със студа и тишината,
без на никой да се моля -
да ми е светло на душата,
в мен да нося лед и огън
и в ръцете ми жарава -
в свят студен да бъда топъл,
малко обич след мене да оставя.

Не зная колко ти е уморено,
но във мен е пълна самота,
мислите са празни и смирени,
няма днес кого да утеша.
Къде се луташ ти сега,
защо е тихо като в храм
и само нощната тъма
заема мястото ти там?

Твоят глас ме утешава,
той се чува от безкрая -
искам още да узная
на какво да вярвам
и от какво по пътя да се пазя.

Научи ме да се боря
със студа и тишината,
без на никой да се моля -
да ми е светло на душата,
в мен да нося лед и огън
и в ръцете ми жарава -
в свят студен да бъда топъл,
малко обич след мене да оставя.

Твоят глас ме утешава,
искам още да узная
къде намира се безкрая,
дали ще се върнеш у дома -
чакам те на входната врата.

Научи ме да се боря
със студа и тишината,
без на никой да се моля -
да ми е светло на душата,
в мен да нося лед и огън
и в ръцете ми жарава -
в свят студен да бъда топъл,
малко обич след мене да оставя.
В мен да нося лед и огън
и в ръцете ми жарава...

Научи ме да се боря
със студа и тишината,
без на никой да се моля -
да ми е светло на душата...

В свят студен да бъда топъл,
малко обич след мене да оставя!