Подаръкът ти скъп не бе ми нужен,
други радости имам, той непотребен е сега.
Предметът чупи се, бива изгубен -
реша ли, мога лесно да го заменя.

Приятелството - то не се продава,
не можеш и със злато да го купиш
и тъжно е, когато приятел нямаш,
да няма с кой две думи да завържеш...

И ако някой ден се срещнем пак случайно,
ще знаеш — не със злато те обичах.
Човек до човек се мери само -
с това, което пази, не със вещите, които има.

От скъпи дрехи нямах нужда,
аз очаквах друго да ми подариш -
уважение едно като малко чудо,
а всичко друго... можеш да си го спестиш!
Аз не поисках дар — поисках чест.
Една по-твърда истина от хляба.
Очаквах поглед, който да не лъжe,
а не кутия със луксозна забрава.

Гордостта с уважение не бъркай -
тя във теб прониква като зараза
и гръб да ми обръщаш ти не бързай,
ще дойде ден, когато ще ти трябвам.

Приятелството - то не се продава,
на него само времето ни учи
и тъжно е, когато приятел нямаш
и откъде опора да получиш.

И ако някой ден се срещнем пак случайно,
ще знаеш — не със злато те обичах.
Човек до човек се мери само -
с това, което пази, не със вещите, които има.

От скъпи дрехи нямах нужда,
аз очаквах друго да ми подариш -
уважение едно и нищо друго,
а всичко друго... можеш да си го спестиш!
Аз не поисках дар — поисках чест.
Една по-твърда истина от хляба.
Очаквах поглед, който да не лъжe,
а не кутия със луксозна забрава.

Не казвай думи, ако в тях не вярваш.
Не следвай път, който не желаеш.
Можеш да последваш само онова,
което ти говори твоята душа.

От скъпи дрехи нямах нужда,
аз очаквах друго да ми подариш -
уважение едно и нищо друго,
а всичко друго... можеш да си го спестиш!
Аз не поисках дар — поисках чест.
Една по-твърда истина от хляба.
Очаквах поглед, който да не лъжe,
а не кутия със луксозна забрава.

Подаръкът ти скъп не бе ми нужен,
други радости имам.
Предметът чупи се, бива изгубен -
реша ли, мога лесно да го заменя.

Аз очаквах друго да ми подариш -
уважение едно и нищо друго,
а подаръците... можеш да си ги спестиш!