Не спира да вали.
Но не успява
лицето си небето да измие.
И вместо с въздух
гърдите ми се пълнят с дъжд.
И всепроникващата мокрота
успява някак си да се промъкне в мен,
в сърцето и душата ми,
да разводни
напиращите нови чувства.
На слънцето до следващото идване…