В книгите [1], [2] и [3] споменахме яркия пример за съвпадения между две исторически личности, играли аналогични роли в историята, какъвто предлагат Яне Сандански, ръководител на въоръжената борба против османската власт, сръбското и гръцкото влияние на територията на днешните Благоевградска област и Северна Македония, и Аугусто Сесар Сандино, лидер на въоръжената съпротива в Никарагуа против американската окупация. Очевидната прилика между фамилиите им се допълва от това, че и двамата са били родени на 18 май, през 1872 и 1895 г. И двамата са били убити от «своите» – Сандино от Националната гвардия на Никарагуа, а Сандански по нареждане на войводата Тодор Александров. В България има град Сандански, а Националното летище на Никарагуа е наречено на името на Сандино.
Планетните влияния в момента на нашето раждане определят нашите автоматизми, а вибрациите на имената ни оказват пряко влияние върху нашето самосъзнание като личности. Това е от особена важност, когато става дума за хора, играли известна роля в историята. То ни дава повод да видим как и в други случаи двама души, имали сходно значение в историята на две различни страни, показват прилики в имената и датите на раждане. Ще се спрем по-подробно на подобен пример, свързан с имената на Димитър Трифонов Палаузов (род. 8.11.1930, уб. 1.04.1944) и Павел Трофимович Морозов (род. 14.11.1918, уб. 3.09.1932). И в двата случая става дума за деца, убити на ненавършени 14 години, които са били обявени от комунистическата власт, съответно в България и в СССР, за деца-герои. Рождените им дни са близки (те са били Скорпиони), астролозите биха ги определили като дати, образуващи съединение.
Нека сравним имената им. Ще определим корелацията между две думи като отношението на броя на общите им букви и броя на буквите в по-късата от двете думи, отчитайки повторението на буквите. Корелацията е формален числен критерий, който не изчерпва приликата между думите.
Презимената «Трифонов» и «Трофимович» имат корелация от 7/8 – те се състоят от 8 и 10 букви и само буквата «н» на «Трифонов» не се съдържа в «Трофимович». Приликата се подчертава от общите им първи, втори, четвърти и седми букви. Нека напомним, че при прочитането на тези имена на руски и български единствената разлика е в това, че неудареното «о» на руски се чете като «а». И нека добавим към това наблюдение, че името на литературния герой Тимур от произведението на съветския писател Аркадий Гайдар «Тимур и неговата команда» има корелация от 3/5 с «Трифонов», 4/5 с «Трофимович» и също започва с «Т». Въпросната книга беше задължително четиво за съветските ученици и почти задължително за българските; да не забравяме, че Българската комунистическа партия щедро прилагаше съветския «челен» опит в идеологията, пропагандата и младежките масови комунистически организации. Тимур по възраст е близък до Морозов и Палаузов и беше даван като пример за подражание.
А сега да продължим с наблюдение относно имената, с които те бяха известни – Митко Палаузов и Павлик Морозов. И двете съчетания име-фамилия се състоят от 13 букви, от които 10 са общи. Т. е. корелацията им е 10/13. Последните три букви съвпадат, както и първите две букви на «Павлик» и «Палаузов». А инициалите им са взаимно обратни – МП и ПМ. В това можем да потърсим отражение на контрастния контекст, в който те са намерили смъртта си. Павлик Морозов е бил представян като предан на комунистическия режим и давал показания против собствения си баща, докато Митко Палаузов е бил партизанин, т. е. член на въоръжената съпротива против действащото прогерманско правителство у нас. (До 1989 г. беше прието да се говори за антифашистка съпротива, макар фашизмът и нацизмът да не са били официална идеология в България.)
Нека дадем повече подробности относно техния живот, смърт, идеализиране и последвало развенчаване. Както е известно, Митко Палаузов е трябвало да последва родителите си и да стане член на Габровско-севлиевския партизански отряд. След Балванската битка (29-30 март 1944 г.) е оставен заедно с майка си и ранени партизани на землянка в местността Осеникова поляна. Землянката е открита от жандармеристите, които хвърлят гранати и всички в нея са убити. След 1944 г. комунистическият режим приписва на Митко Палаузов нереална за възрастта му идеологическа ориентираност. Неговото име е давано на училища и пионерски отряди, за него Марко Марчевски пише книга и пиеса, други автори съчиняват поезия и текст на песни, заснет е игрален филм «Незавършени игри» (1964). След 1989 г. ролята на идеологическа икона, което детето-партизанин е трябвало да изиграе, отпада и къщата-музей изпада в забрава и запустение.
Павлик Морозов и брат му Фьодор са открити в гората убити (с прободни рани), след като отишли да събират горски плодове. В убийството обвиняват дядо му Сергей, братовчед му Данила, кръстника на Павлик (местен «кулак») Арсений Кулуканов и баба му Ксения. Всички са осъдени на смърт. Данила и Арсений са разстреляни, а бабата и дядото умират в затвора. Комунистическата пропаганда изтъква Павлик като борец срещу кулачеството, което се е съпротивлявало срещу сталинската колективизация. На негово име са наречени улици, издигнати са му паметници, написани са книги и епична пиеса. Поне една от книгите е била (иска ли питане) преведена и у нас. По време на горбачовата «перестройка» официалната версия за живота и смъртта на детето са подложени на преразглеждане и преосмисляне от съветското общество. Напомнено е, че мотивацията на Павлик да застане срещу баща си е била на битова почва (бащата напуснал семейството си, дядото на Павлик пък се отнасял зле с него). «Перестройката» върна на хората нормалния начин на мислене и стана невъзможно да се величае човек, предал баща си. Някои от паметниците на Павлик Морозов са били разрушени.
Ще отбележим, че дете-партизанин като Митко Палаузов е било изключителен случай в нашата история. Нашето партизанско движение става масово едва през лятото на 1944 г., а в началото на септември в страната ни навлиза съветската армия. В окупирани от Германия страни като части от СССР, където спрямо населението се е извършвал геноцид, прояви на детски героизъм е имало много. Но примерът с Павлик Морозов датира от 1932 г., т. е. няколко години отпреди войната. Това обяснява защо той в Съветския Съюз и Митко Палаузов в България са били превърнати от тоталитарната власт в нереално раздути примери на деца-борци за каузата на комунизма.
Цитирана литература:
[1]. Владимир Петров Костов, История и планетные влияния, ISBN 978-3-659-20643-6.
[2]. Vladimir Petrov Kostov, History and Planetary Influences, ISBN 978-3-8484-0635-7.
[3]. Vladimir Petrov Kostov, Histoire et influences planétaires, ISBN 978-3-8416-2240-2.