В поклон, сами сред зверовете,
пред хиляда господаря на коляно,
с усукан гръбнак се поклонете
отвъд сенките, рамо до рамо.

Вдигни очи и дишай тежко,
светлината в теб тури под окупация,
разкъсай в себе си всичко човешко,
загуби духовна гравитация.

Думите да гният, дъхът да смърди,
пепел да се вдига от гняв и суета,
а сърцето спряло, без да го боли,
оковано в сто синджира нищета.

Налей си чаша черно вино,
приспи си мислите за свят,
в който, силно обозримо,
да виждаш в брата вечен враг.

Проклета да си, алчност безгранична.
Проклети да са твоите деца.
Проклета да си, тъй безлична,
замаскирала безброй лица.