Близо до Българския дъб и до входа на Магическата пещера се намираше куполообразен връх, висок стотина метра над земната повърхност.
Понякога Марин Любопитния сядаше в подножието на върха, наблюдаваше част от Природата и потъваше в мислите си.
Колко сме незнаещи, ограничени! Ние виждаме само мънички части от Природата, от света, от живота… и вярваме, че мислим достатъчно разумно! Малцина се извисяват и виждат по-широки, по-високи, по-дълбоки пространства…
Тогава му хрумна почти гениална идея. Стана и се обърна към скалистия връх, наречен по-късно Мариновия връх – в негова памет…
На следващия ден нашият герой донесе кирка, чук и други инструменти и започна да прави стъпала за изкачване към върха.
За пет дни успя да оформи десет стъпала.
Понякога край него се спираха жители на Голямо Чукундурово и се чудеха на акъла му.
– Абе бай Марине, какво си намислил пак?
– Проправям път към небесата – отговаряше нашият герой.

Ако от третото стъпало Марин Любопитния виждаше малка част от къщите в Голямо Чукундурово, от шестото – повече къщи, а от десетото – почти цялото село.
Гледките се променяха съобразно промените на времето и пространството.
Нашият герой нарече десетте стъпала „Стъпалата на познанието“. Те символизираха степените на световъзприемане, осъзнаване и познание.
На най-долните 3 стъпала „седяха“ неграмотните, невежите, най-глупавите – може би около 50% от човечеството.
До четвъртото, петото и шестото стъпало достигаха образованите, полуумните, посредствените – вероятно около 30% от световното население.
Седмото, осмото и деветото стъпало бяха отредени за най-интелигентните и знаещите, за отличните специалисти в определени сфери на познанието – навярно около 15% от човечеството…
До десетото стъпало достигаха гениите, великите учени, изобретатели, творци, мъдреци – може би от 1 до 5% от човечеството…
До върха на куполообразната скала не можеше да се изкачи никой. Навярно там бе мястото на Бог?...
Такава схема и скАла на познанието и съзнанието измъдри Марин Любопитния, но не беше убеден в правотата си и не подозираше, че тя ще бъде наречена „Мариновата скАла“…
От осмото стъпало нашият герой реши да обиколи куполообразния връх и на различни места – по-високи и по-ниски – издълба стъпала, удобни за сядане. Това бе частично и опростено онагледяване на множествеността на човешките гледни точки, позиции, светогледи…

Марин Тачков