Тръгнало от гол рибарски бряг,
с няколко самотни лодки само.
Множество манастири малки,
заслонени в планинските дъбрави,
скрити от неверници нежелани.

Свети Атанасий, преди стотици лета.
Има я и днес църквата,
в "джунглата" градска сгушена,
смайва със своята
запазена оригиналност.

Свети Власий, най - големият,
в онова време манастир
по тез места,
името на селището дал.
Там нов храм красив,
със златен купол съградили.
Свети Влас...
няма го онова малкото
селце уютно на морския бряг,
под горската сянка скътано,
с бадемовата градина,
в романтика оваяно.

В бетон окована е земята,
хотел върху хотел,
от басейн в басейн.
Е има и сгради красиви,
дума няма, но множко са,
така преплетени,
не можеш премина.

Морето е същото,
топло, гальовно,
плажът и той,
те вечни са.
Другото идва и си отива,
отмива го времето...