Пътувам ли, душата се прочиства,
особено след труд и след проблеми,
и съществото в мене се разлиства,
светът е пълен с най-различни теми.

Идеите на Бог са като Слънце,
не можем ние да го стиснем в шепа.
Търкулната съм като малко зрънце,
далеч от болка, мъка и несрета.

Оттича се всяка злоблива дума,
отгоре свети с радост синевата
и мерзостта е като стара шума,
стопила се е нейде под тревата.

Красиво е. Лекува красотата
и жалките душици отстранява.
Не наша, а на Господ е Земята,
каквото дава, само той ни дава.


Природата е със целебна сила.
А в хората пак търся добротата.
Признавам, че най-много ми е мила
България, рай Божи на Земята.


7 май 2026г., София
Росица КОПУКОВА