Расте тревата тихо и мълчи,
така красиво дворът украсява,
проблясват цветни билкови очи,
и мъдростта в природата изгрява.

Преди коситба просто свети тя,
то, мимолетното, е най-омайно,
погалвам й косата със ръка
с усещане за нежност и потайност.

Ще си отиде, както всеки път,
но с млада чистота ще се завръща.
Така е кръговратен и светът,
но дава шанс за труд, любов и къща.

Поезията ще го окрили,
подобно ласка, слязла от небето.
И чак в тревата ще се притаи
за да ни преосмисли битието.


7 май 2026г., София
Росица КОПУКОВА Вижте по-малко