Неудобна съм за твоите творения
На кал и непочтеност лъха там
Дано да няма много поколения,
Които да обират твоя
Срам…

Непримирима съм към цялото бездушие,
което лъха в твоя храм
Изпитвам гняв
усещам се в прегръдките
На онзи с рогата - Сатана…

Неудобна съм за всичките
авери,
които мразят да се срещнат с Душа…
Обичат силно сделки и завери,
да вдига Егото над всеки, над света…

Не им допадам - аз съм огледало
В което отразява се истинността
Поглеждат там, но бързо я
Забравят ….
Това е среща, с истинското Аз!

А тя боли, тя носи много рани,
От многото сгрешени редове
Кърви душата и не ще да знае,
Кой….кога, Защо …. къде?!