Зайо тръгна на уроци
каратист решен да става.
Удря крушата с подскоци,
всичко в тренировки дава.

Полва даже и ушите -
С тях раздава той плесници,
и си мисли, във горите,
ще бие вълци и лисици.

Даже кани се на Меца,
че и нея ще натупа,
после също на ловеца
ще избие два-три зъба...

Тъй се поти яко Зайо -
Морков, като меч върти.
И от лъв по-смел е, знае,
в свойте заешки мечти...

И така, във тренировки,
някак си дойде нощта.
Обу си меките пантофки
и си тръгна към дома.

А патечката е мрачна,
бухал чува се зловещ...
Забрави за сърце юначно
и че в битките е вещ...

Тогава чу, че клон изпука -
Представи си сто вълка гладни,
а и че Лиса дебне тука
с ловеца, с кучетата гадни...

И хукна като шампион,
но във главата със нов план,
че ще тренира маратон
и без това бе силен там...

Така, когато се прибра
в къщурката си и се сгуши,
наш Зайо мъдричко разбра,
че няма смисъл да се мъчи.

За каратист не бе роден,
но кой ли може да го стигне?
Ще бяга твърдо всеки ден
и купа, някой ден, ще вдигне!

08.05.2026.